България е на второ място в ЕС по рециклиране на пластмасови отпадъци.

Според данни на Евростат България се нарежда на второ място по рециклиране на пластмасови отпадъци от опаковки в Европейския съюз за 2017 година. През 2017 година в България са рециклирани 65% от пластмасовите отпадъци* от опаковки, което е значително над средната стойност за Европейския съюз (42%). Класацията води Литва със завидните 74%. Зад България се нареждат страни с дълга история в рециклирането и разделното събиране на отпадъци, като Холандия (50%), Германия (48%), Австрия (33,4%) и Франция (26,5%).

Източник Евростат

Данните от последните години показват подобряване при рециклирането на пластмасови опаковки в ЕС.

Източник Евростат.

Ок. Край на статията. Или поне първата част от нея. Така ще я видите в повечето информационни медии, които просто цитират дадени числа без да ги разбират или да се опитат да ги разберат.

Няма какво да се лъжем. Знаем, че българите (все още) не сме сред нациите, които са известни с високо ниво на рециклиране. Как се стига до тези стойности? Защо според Евростат сме на второ място в ЕС по рециклиране на пластмасови опаковки? Ще се опитам да обясня.

Има две основни уловки в интерпретирането на данните:
– Как са получени данните
– Как се интерпретират

Евростат получава данни от съответната страна, като стойностите рециклиран пластмасов отпадък се изчисляват на базата на полученото количество отпадъци от рециклиращите компании. Стана малко сложно. Рециклирането трябва да се разглежда като верига от последователни етапи. В някои страни за различните етапи от рециклирането (сметосъбиране, сепариране и рециклиране) отговарят различни фирми. При нас в България в повечето области отговаря една фирма за сметосъбирането, сепарирането и рециклирането на пластмасовите отпадъци.

Пример:

В един жълт контейнер за събиране на пластмаса са изхвърлени 100кг пластмаси (100%). Фирмата, която извозва отпадъка събира контейнера. При товаренето в камиона някои пластмаси изпадат или се компактират в него, което ги прави негодни за рециклиране (когато различни видове пластмаси се спластят, те трудно се сепарират (разпределят по вид пластмаса / цвят) и не могат да се рециклират – те биват изгорени или депонирани). Да кажем, че това количество е 5%. Тоест 5% от отпадъците стават негодни за рециклиране при транспорта или се губят по пътя. Останалите 95% (95кг) достигат до фирмата за сортиране (сепариране) на пластмаса. Там вече се отделят отпадъците, които могат да се рециклират от тези, които не могат. В жълтите контейнери попадат много често пластмаси, които не могат да се рециклират или не могат да се обработят от машините за сортиране – някои пластмаси са твърде обемисти или твърде леки. По този начин те не могат да се задържат на лентата, която движи отпадъците за сортиране. Сортирането на отпадъци с помощта на сензорни технологии не успява да сканира черни и тъмноцветни пластмаси и ги класифицира като нерециклируеми. При сепарирането отпадат около 35% от всичките пластмасови отпадъци. Общо при транспорта и сепарирането се губят около 40% – 40кг от всички пластмаси в жълтия контейнер. Те биват изгорени или депонирани. Остават 60 кг сортирана пластмаса, която бива транспортирана до фирмата за рециклиране. Държавите (не само България) използват именно тази стойност. Стойността пластмасови отпадъци, които са достигнали до предприятието за рециклиране (тези 60кг сега са равни на 100%). Самото предприятие преценява качеството на пластмасата и дали може да я използва или не. По този начин се изгарят или депонират ненужните пластмаси и се получава квотата за рециклирана пластмаса. Тоест, от тези 60 кг, които предприятието за рециклиране е получило, de factо рециклира само 39кг (65% според данни на Евростат).

Какво излиза – в жълтата кофа имаше 100 кг пластмаса, от която са рециклирани само 39 кг, 61 кг са изгорени или депонирани, а квотата за рециклирани пластмасови отпадъци е 65%. Това е масова практика. Не само в България.

Защо Германия и Австрия, където има въведено разделно събиране със закон, са по-назад в класацията от България?

В България изхвърляме всичко в една кофа за отпадъци. Все пак, има все повече хора, които събират разделно и целящо изхвърлят (например) пластмаси в жълтите контейнери за рециклиране. Когато разделното събиране е доброволно се очаква по-добро (чисто) събиране на пластмасите, но и много по-малко количество. Германия и Австрия събират много повече пластмаса от нас и рециклират повече от нас. Това им пречи да достигнат добри квоти на рециклиране, както ние в България. Има твърде много пластмаси, които са негодни или нежелани за рециклиране.

Средно от един български гражданин през 2017 година отиват за рециклиране 17кг пластмасови опаковки, от които се рециклират 11кг (65% квота на рециклиране). Стойността за един немски гражданин е 38,5 кг, от които се рециклират 18,5 кг (46,5% квота на рециклиране). Пак да напомня. Това не е изхвърленото количество отпадък в жълтия контейнер, а количеството, което стига да предприятието за рециклиране.

Генериране на пластмасови отпадъци от опаковки в ЕС през 2016 година.
Източник Евростат
Рециклиране на пластмасови отпадъци от опаковки в ЕС през 2016 година.
Източник Евростат

Вижда се, че генерираме малко пластмасови отпадъци* от опаковки и рециклираме малко. Това прави обаче квотата ни на рециклирани висока. Ако сравним нивото на рециклиране на пластмасови опаковки на глава от населението, то тогава не сме сред водещите страни. Важно е как интерпретираме резултатите – в процент, на глава от населението или като общо количество.

До този момент ставаше въпрос само за рецикиране на пластмасови опаковки. Ако трябва да говорим за общо количество битов отпадък (там са включени пластмасовите опаковки) и това как той се обработва, стойностите изглеждат различно.

Средностатистически един български гражданин е произвел 404 килограма битов отпадък за 2016 година. За Европа средната стойност на този показател възлиза на 482 кг/човек (Eurostat 2018). Това отново показва, че генерираме по-малко отпадъци в сравнение със средните стойности за Европейския съюз. Ако погледнем депонирането и рециклирането на общото количество битов отпадък на човек за година в Европейския съюз и в България нещата не изглеждат различни. Средно на българин се падат по 92 кг. рециклирани (23% от всички битови отпадъци) и по 260 кг депонирани отпадъци (64% от всички битови отпадъци) за година. Докато средните нива за Европейския съюз са 141 кг рециклирани (29% от всички битови отпадъци) и 116 кг депонирани (24% от всички битови отпадъци) на човек за година (Eurostat 2018). Рециклирането ни е под средното за ЕС, но всъщност това не показва, че рециклираме малко, понеже всички държави рециклират малко. Тези стойности по-скоро показват, че количеството изгорени (и може би компостирани) отпадъци в Европа е доста по-високо за сметка на депонирането.

Наличието на данни е от основно значение при справянето с множество проблеми. Данните са информация. Същевременно те могат да бъдат използвани по различни начини според целта. Невъзможно е да сме информирани и компетентни по всякакви теми, но същевременно не сме длъжни да приемаме всяка информация за истина или поне да имаме едно на ум.


рециклирани пластмасови отпадъци* – това не е процентът рециклиран отпадък от количеството пластмасови отпадъци в кофата за боклук, а от количеството, което фирмите за рециклиране получават.

Ако статията ви е харесала може да я споделите, за да достигне до повече хора. Ако се питате дали има връзка между това, колко сме богати и колко боклук генерираме може да натиснете тук. При въпроси свързани със статията ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

Източници:
Евростат 2018
Евростат 2019

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *