Горящи сметища

Очаква ли ни екологична катастрофа? Може би тя вече се случва, без дори да осъзнаваме. Тук не визираме само горящото сметище в Свищов. Какво се случва с българските депа, които официално не се използват?

Често се питам, кой е по-добрият вариант за отпадъците ни в България – да ги изгаряме, депонираме или пък рециклираме, което към момента не е възможно при много видове от тях. В днешни дни генерирането на смет е неизбежно. Не става въпрос само за пластмаса или битови отпадъци. Трябва да се вземат под внимание всички видове отпадъци – медикаменти, текстил, строителни материали и др. С тях трябва да се случва нещо. Основната практика в България е депонирането.

Според Евростат през 2016 година в България са генерирани 2 881 000 тона битови отпадъци. 64% от тях са депонирани, 23% рециклирани, 9% компостирани и 4% изгорени с цел добив на енергия (Eurostat). Поради това, че разделното събиране в България не е особено развито и не е въведено със закон, всички отпадъци от домакинствата отиват в една кофа за боклук. Това усложнява значително рециклирането и води до съвместно депониране на органични и неорганични материали. Само за 2016 година в България са депонирани 75% от всичките пластмасови изделия, попаднали в кофата за боклук (PlasticsEurope 2017). Средностатистически един български гражданин е произвеждал 404 килограма битов отпадък за 2016 година (Eurostat). Тенденцията показва нарастване на отпадъците през годините, като боклукът, който генерираме, е пропорционален на доходите ни. Колкото повече печелим, толкова повече отпадъци генерираме (повече тук).

Според министърът на околната среда и водите, Нено Димов, в България през 2019 година съществуват 116 нефункциониращи сметища (Да не стане недоразумение – това са сметища, които официално не са в експлоатация, поради превишаване капацитета и / или времето за използване на сметището. Изхвърлянето на отпадъци там днес е забранено, но това не са нерегламентирани сметища. Техният брой е друг, като дори липсват точни официални данни. Според МОСВ, официалните нефункциониращи сметища трябва да бъдат рекултивирани. За рекултивирането са отговорни общините, които трябва да изготвят план и оценка, и да представят проект с молба за финансиране пред Министерството на околната среда и водите.

Къде е проблемът?

Изготвянето на план за рекултивиране на сметище изисква дълъг процес на проучване, който може да се проточи с месеци и дори години. Финансирането също не се отпуска веднага. А методите за рекултивиране се определят според видовете отпадъци и опасността, която произлиза от тях спрямо хората и околната среда. Най-често срещаният метод за облагородяване е затрупване на сметищата с пръст и тяхното залесяване в последствие. Това не е особено екологично, но е най-лесният, евтин и бърз метод. Въпреки това, от всичките 116 нефункциониращи сметища има подадени молби за финансиране за рекултивирането на само 31 сметища. Това са само 26% от всички официални нефункциониращи сметища, въпреки че общините са длъжни да се справят с тях. Според репортаж на БТВ се наблюдава повишаване на отпадъците и площта на много нефункциониращи сметища в България, въпреки че те официално са обозначени като неизползваеми. Това води до множество рискове, един от които са и пожарите.

Поради случващото се в момента при старото сметище на Свищов, днес основна тема са пожарите и горенето на боклук. Боклукът е хетерогенен, често леснозапалим и токсичен. Гасенето на сметище е изключително трудна задача. Дори и огънят да не се вижда на повърхността, това не означава, че той не тлее във дълбочина. Това се случва и към момента в Свищов, където гори сметището, което официално не функционира от години, но въпреки това обемът му нараства. Пожарникарите се борят както с пламъците и огъня в дълбочина, така и с вредните емисии.

Към този момент няма опасност за населението на Свищов.

Генчо Генчев, кмет на град Свищов

Основно се акцентира на вредните емисии (фини прахови частици, азотен диоксид и др.) които се отделят при пожара и какви биха били последствията. Много малко медии и хора обръщат внимание на водите. В много случаи именно пожарникарите, при опита си да загасят пожара, изливат тонове вода и химикали. Точно тук трябва да се акцентира и това е основата на проблема. Вредните емисии във въздуха са моментно състояние, което трябва да се вземе под внимание, но замърсените води в почвата са друг вид проблем. Когато говорим за пожар в сметище, там се намират множество различни материали, чиито произход и състав е неясен. Отпадъците на старото сметище в Свищов са там от близо 30 години. Преди 30, 20 или дори 10 години са се използвали различни вещества за направата на определени продукти, които в днешни дни може да са забранени, обявени за токсични или чиято максимално допустима концентрация е намалена многократно. Мерките за изготвяне на сметище преди 30 години също са били различни от тези днес. Химикалите и водата, които пожарникарите използват при гасенето на пожара, в комбинация с токсичните съставки на някои от отпадъците, могат да доведат до дългосрочна екологична катастрофа. Разпространяването на вредните емисии във въздуха може да се замери и изчисли сравнително лесно. Анализът и транспортът на химикали с водата в почвата е сравнително по-труден. Лошата новина също така е, че към момента не знаем какво се намира в сметището в Свищов, понеже то официално е неизползваемо.

източник: Thinkstock/Guliver

За подобен пример може да се даде пожарът в склад за химикали в Базел, Швейцария през ноември 1986 година. Големи количества химикали се вливат в река Рейн, заедно с водите, които пожарникарите изливат при гасенето на пожара. Това води до голяма екологична катастрофа, повишаване нивата на някои токсични субстанции, като живак и олово и пълното изчезване на определени видове риби и ракообразни по цялото продължение на реката в Германия.

По-важният въпрос днес не би трябвало да е: какво е замърсяването на въздуха, а до каква степен е замърсена подпочвената вода в облата на сметището и в каква посока би се разпространило евентуално замърсяване. Без да се правят теории на конспирацията е нужно да си зададем въпроса, дали водите и сместа за гасене на пожари, които пожарникарите изливат, може да стигне до Дунав? Какви биха били последствията тогава?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *