Пластмаса – въпроси и отговори

Колко пластмаса се произвежда по света годишно?

В световен мащаб за 2018 година са произведени над 360 млн. тона. (1) Между 1950 и 2015 са направени 8,3 мрд. тона пластмаса. Това прави над 1 тон на човек (2).


За какво се използва произведената пластмаса?

Близо 40% от произведената пластмаса се използва за направата на опаковки.

За какво се използва произведената пластмаса
Plastikatlas 2019

Колко дълго остава пластмасата в употреба?

Пластмасовите опаковки се задържат в употреба средно половин година. След това биват изхвърлени. Кратката употреба се дължи на срока на годност на стоките, опаковани с пластмаса, както и на маркетинговите интереси (нови опаковки / нови стоки / изхвърляне на годни стоки и замяната им с нови). Именно категорията опаковки играе голяма роля при производството на пластмаса и генерирането на отпадъци. Дрехите ни от полиестер и полиамид използваме средно 5 години, пластмасата в автомобилите се задържа там средно 13 години, а например PVC тръбите подновяваме (средностатистически) едва след 35 години.

Колко дълго остава в употреба пластмасата в различните продукти (години)
Plastikatlas 2019

Какви видове пластмаса има?

Пластмасата е общо понятие, което е събирателно за над 600 различни вида. Според физичните свойства, пластмасата бива класифицирана в групите “термопласти“, “дуропласти“, “еластомери” и “други“.
Термопластите имат способността да променят формата и вискозитета си при определена температура. При това, претопяването може да се повтаря многократно. Повечето пластмасови предмети, заобикалящи ни в ежедневието, са термопласти, например полипропилен (PE) и неговите разновидности (HDPELDPE и LLDPE) , полиетилен (PP), полистирол (PS), полиетилен терефталат (PET) или поливинилхлорид (PVC), от които се произвеждат пластмасови тръби, дограма, облекло, мебели и почти всички видове опаковки, чашки и торбички.
Дуропластите са противоположност на термопластите. Те не променят формата си при нагряване. Поради тази причина предмети от този вид пластмаса се използват на места с риск от запалване, например щепсели, щепселни кутии и електрически ключове.
Еластомерите се разграничават от гореспоменатите видове пластмаси в това си качество, че те са изключително еластични при стайна температура. Най-често срещаният вид пластмаса от групата на еластомерите е полиуретанът (PUR), от който се правят гъбичките за миене на чинии и който се среща в “мемори” матраците ни.
Други: комбинация между различните видове. Например термопластни еластомери.

Около 90% от рециклираната пластмаса по света спада към групата на термопластите! Основните видове, които намират място в рециклирането, са PE и неговите разновидности (HDPELDPE и LLDPE), PP, PS, PET, PVC и PUR.


Кои страни генерират най-много отпадъци на глава от населението?

Китай? Филипините? Индия? За жалост ще ви разочаровам. Има връзка между финансовото състояние на една страна и генерираните от нейното население отпадъци. В този ред на мисли, най-много отпадъци на глава от населението генерират страни като САЩ, Германия, Швейцария и Дания (3)

Отпадъци vs БВП.

Колко пластмасови опаковки изхвърляме в Европа?

В България всеки от нас изхвърля средно по 17кг пластмасови опаковки на година (общо 119 000 тона пластмаса от опаковки за година). В Германия количеството възлиза на 38,5 кг/човек/година (общо 3,2 млн. тона/година) (4) .

Генериране на пластмасови отпадъци от опаковки в ЕС през 2016 година.

Колко пластмасови опаковки се рециклират в Европа?

В Европейския съюз се рециклират средно 42% от пластмасовите опаковки, като много малко държави се доближават до 50%. Тоест, половината от опаковките, които се озовават в кофата за боклукне се рециклират (5).

Оползотворяване на пластмасови отпадъци от потребители през 2018 година за съответните държави в ЕС.

Колко пластмасови торбички използваме в България?

Средностатистически един български гражданин ползва по 421 пластмасови торбички на година. (повече от една торбичка на ден) (6). По данни на НСИ населението на България към 2018 година е 7 000 039 души. Общата бройка използвани торбички за година в България възлиза на над 2 947 000 000, които се равняват на 16 208 590 кг пластмаса при средно тегло за торбичка от 5,5 грама. При това проблемът не е в огромното количество пластмаса, а в обема ѝ.
За сравнение:
Това количество възлиза на 871 камиона на ЕКОПАК пълни само с пластмасови торбички. Плътно пресовани като обем, торбичките отговарят на малко над една четвърт от езерото Ариана в София (ще са ни нужни цели 4 години, за да го запълним).


Рециклират ли се пластмасовите торбички?

Пластмасовите торбички се рециклират изключително трудно. Може да се каже (според прогнози), че 90% от пластмасовите торбички в България не се рециклират.

Лентата, по която се движат пластмасите за сортиране, се движи с 3 метра в секунда. Висока скорост, при която някои леки пластмаси не се задържат на нея. Това е една от причините да се избягва рециклирането на тънки пластмасови торбички и на фолиа. Те са твърде леки и “излитат” от лентата. Често тези пластмаси се отделят на ръка преди машинното сортиране и отиват за изгаряне или депониране.

трудности при рециклирането на пластмаса

Рециклира ли се черната пластмаса?

Въпреки че някои от черните пластмасови опаковки имат обозначение, че могат да се рециклират, процентът при рециклирането на черни / тъмни пластмаси е сравним с рециклирането на пластмасови торбички (около 5 – 10%). Причините са чисто технологични. При използването на сензорна техника за сортиране на пластмаса се използва енергията, която се отразява (рефлектира) от обекта или преминава през него. Тук проблемът е, че черните (тъмните) пластмаси абсорбират енергията и сензорът не може да определи как да сортира дадената пластмаса. Черната пластмаса се изгаря или депонира (5).


Колко отпадъци генерира един българин за година?

Средно един български гражданин изхвърля по 404 кг битов отпадък за година (2016). От това количество биват 64% депонирани, 23% рециклирани, 9% компостирани и 4% изгорени с цел добив на енергия. За сравнение: В България се депонират по 260 кг отпадъци на човек за година, което е два пъти над средното количество депониран битов отпадък за Европейския съюз – 116 кг за година/човек (7).


Кои са най-замърсените плажове по Българското Черноморие?

Плажовете, намиращи се до устието на река, са сред най-замърсените по Българското Черноморие. Такива са плажовете при устието на река Велека и река Камчия.

Clean Coast Index за 13 плажа по Българското Черноморие.
Данни от European Environmental Agency – Marine LitterWatch Data
N. Bobchev 2018

Кои са най-често срещаните отпадъци по Българското Черноморие?

Близо 85% от отпадъците по българските плажове са съставени от пластмаса, като най-често срещани са фасовете от цигари, пластмасовите чашки, бутилки и капачки. В тази карта може намерите разновидностите на отпадъците при различните плажове.

Морски отпадъци според категория и най-често срещаните видове отпадъци по Българското Черноморие.
N. Bobchev 2018

Какви видове отпадъци се срещат по българските плажове според сезона?

Фасовете са най-често срещания вид отпадък по плажовете през лятото, докато през зимата и пролетта броят им не е толкова голям. От друга страна често срещани предмети през пролетта и есента са пластмасовите капачки. Те са сравнително малки, направени са от полиетилен (PE) и са по-леки от морската вода. Това ги прави лесно мобилни при силното вълнение и ветрове през пролетта и есента.

Най-често срещаните видове отпадъци по Българското Черноморие според сезон. Данни от European Environmental Agency – Marine LitterWatch Data. N. Bobchev 2018

Защо минералната вода има срок на годност?

Може да погледнете пластмасовите бутилки от минерална вода отблизо и ще забележете пояснение „да се съхранява на сухо и хладно място и да не се излага на слънчева светлина“. Някои фирми се подсигуряват още повече и пишат „консумирай в срок от три дена след отваряне на бутилката“. Ултравиолетовите лъчи и температурата влияят силно на химичните съединения в пластмасата. Това може да доведе до отслабване на връзки между молекулите и отделяне на вещества или нано-пластмасови частици във водата. Това важи не само за бутилките с минерална вода, а за почти всички бутилирани напитки (8).


Колко пластмаса “излиза” от ушите ни?

Клечките за уши са нещо тривиално и никой не взима под внимание тяхното значение при замърсяването с пластмаса. Всъщност то не е никак малко! В сравнение с гореспоменатите факти, това са просто предположения за добиване на груба представа относно замърсяването. В България живеят около 7 млн. души. Да кажем, че само половината население (3,5 млн.) използва клечки за уши. Ако приемем, че всичките тези хора ползват по 2 клечки на седмица (104 клечки за година на човек х 3,5млн. души / 365 дни), това прави близо 1 млн. клечки за уши на ден! Една клечка тежи около 0,5 грама. Това означава, че 500 000 грама пластмаса, или 500 кг, отиват всеки ден в кофата за боклук и оттам в депата (или директно в околната среда)! За година това прави 182 500 кг пластмаса от клечки за уши. Клечките за уши не се рециклират. (Клечките за уши намират и други приложения в ежедневието ни, не само стандартния им начин на употреба. Разбира се, на пазара се появяват все повече алтернативи).


Колко микропластмаса поглъщаме?

Според прогнози на WWF приеманата от нас микропластмаса за седмица се равнява на една дебитна карта (5 грама). 21 грама на месец / 250 грама на година, което е една пълна чиния с пластмаса (9).

Надявам се статията да е била полезна. Ако ви е харесала, ще се радвам да я споделите в различни социални мрежи, за да достигне до повече хора. Моля да цитирате източника на информация, ако използвате статията. Още материали по темата може да намерите в профилите на Lessplastic Bulgaria в Instagram и Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *