БлогНовини

Данък пластмаса ще ни струва 40 млн. лева годишно

Често си казваме, че е нужно нещо да опре до джоба ни, за да предприемем конкретни действия за промяна. Е, това време дойде.

Какво представлява новият данък пластмаса? 

ЕС предприема ясни мерки, които имат за цел да повишат нивото на рециклиране. Всеки килограм пластмаса, която е изгорена или депонирана в ЕС, ще бъда облагана с данък от 0,80 евро. Това ще се отрази не само на страните и в частност България, но и на нас потребителите. Разбира се, този данък ще допринесе за още по-голяма миграция на отпадъци между страните. В частност експорт на боклук от ЕС към други страни.

Основната цел на данъка е да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Производителите е нужно да залагат на опаковки, които могат да се преизползват или рециклират. Както и да използват по-малко пластмасови опаковки. За жалост, в момента все още има множество опаковки, чието рециклиране е невъзможно. Те са твърде комплексни. Съставени от различни видове материали, което прави рециклирането им невъзможно.

Например пластмасова тарелка, вакуумирана с пластмасово фолио. Съдът е от по-дебела пластмаса, често полиетилен, а запечатващото фолио е изключително тънко. Колкото и чудно да ви звучи, когато пластмасата е тънка, тя може да стане пореста и да пропуска въздух. Поради тази причина фолиото, което се използва за запечатване на тарелки, в които се съхранява сурово месо и млечни продукти, се обработва с алуминий. По този начин се образува алуминиев слой върху фолиото, който не позволява преминаването на въздух. Голяма част от пластмасовите съдове, в които се съхранява сурово месо и млечни продукти, нямат знак за рециклиране (не са рециклируеми). Тези, които имат такъв знак, е добре се изхвърлят без запечатващото фолио. То не се рециклира.

Повече за рециклирането може да прочетете в следната статиа:

Кога влиза в сила данък пластмаса?

Данък пластмаса е в сила от 01.01.2021 година за всички членки на ЕС.

Колко ще ни струва данък пластмаса?

Държавите членки дължат единна ставка от 0,80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. По последни данни на Евростат в България генерираме 131 359 тона пластмасови опаковки. 77 717 тона биват рециклирани, а 53 642 тона се изгарят или депонират. Изгорения и депониран пластмасов отпадък ще бъде обложен с данък от 0,80 евро, което ще ни струва 83 682 320 лв. ЕС предвижда облекчения към по-бедните държави, сред които спадаме и ние. Поради по-ниския брутен национален доход на глава от населението данъкът ще бъде редуциран с 51% (42 993 490 лв). Така остава да платим само 40 868 830 лв. (1)

Ако страната ни не желае да плаща сумата от държавната хазна, тя има право да подведе под отговорност производителите на пластмасови опаковки, за събиране на средствата от данъка. Те от своя страна могат да увеличат цената на опаковките. Реално, това би довело до заплащане на данъка от потребителите, при закупуване на съответната стока. Това вече се наблюдава при пластмасовите съдове за съхраняване на храна в редица хранителни вериги.


Пари, които даваме, затова че не рециклираме!

Какво е нужно, за да се справим с отпадъците от опаковки?

Ненужните разходи могат да бъдат избегнати чрез актуализирането и усъвършенстването на сметосъбирането в страната. Нужно е по-точно отчитане на отпадъците и стратегически решения ориентърани към бъдещето. Ето няколко препоръки по идея на сдружение За Земята:

1) Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“

2) Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.

3) Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.

4) Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.

5) Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани. Към момента има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване.

6) Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки. Това ще допринесе за предлагането на повече опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, както и към инвестиции в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.

7) Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

Данък пластмаса може да бъде значително редуциран чрез въвеждането на депозитна система за опаковки. Какво е депозитна система може да прочетете в статията отдолу или да чуете в подкаста на За Земята, където имах удоволствието да гостувам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *