Международен ден на Черно море: 7 интересни факта по случай 31 октомври
Денят на Черно море се отбелязва на 31 октомври всяка година и представлява специален ден, посветен на един от най-важните природни ресурси в региона.
Откога честваме Денят на Черно море?
Обявен е за първи път през 1996 година в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Румъния, Турция, Русия, Грузия и Украйна. Основна цел за създаването на „Ден на Черно море“ е привличане на вниманието на обществото върху екологичните проблеми в Черно море. Денят на Черно море представлява възможност за честване на един от най-важните природни ресурси в региона и за насърчаване на усилията за опазване и устойчиво управление на морската среда. Само чрез съвместни действия и ангажимент можем да гарантираме бъдещето на Черно море и да осигурим, че той ще продължи да бъде източник на живот и процъфтяване за следващите поколения.
Факти за Черно море
Черно море е свързано с Мраморно море чрез Босфора и с Азовско море чрез Керченския проток.
Площ: 421 638 км2
Максимална дълбочина: 2212 метра
Брегова ивица: 4869 км
От които:
- 1 756 км в Украйна
- 1 700 км в Турция
- 421 км в Русия
- 414 км в България
- 322 км в Грузия
- 256 км в Румъния
Въпреки дълбочината от 2212 метра, “целият живот” в Черно море е събран в горните 160 метра. На дълбочина по-голяма от 160 метра няма наличие на кислород и там се срещат само организми, които водят анаеробен начин на живот.
Защо наричаме Черно море – “черно”
Римският географ Помпоний Мела е автор на първата география, която предлага писмено доказателство за името на Черно море, което произхожда от I в. от н.е. Той пише, че гръцките пътешественици наричат Черно море “негостоприемно” поради необичайните бързопроменящи се метеорологични условия в морето и сблъсъците с местното население. В следствие на това гърците дават наименованието “Πόντος Ἄξεινος” (Pontos Axeinos), което буквално се превежда като “Мрачно море”. Съществува и теория, че морето е наричано ‘черно’ поради окисляването на металите със сероводород. Друга теория на икономическа основа е, че наименованието може да идва от античната търговия със смола, която е била значим продукт в региона. Въпреки че има различни версии и обяснения, точният произход на наименованието на Черно море все още остава предмет на дебати и тълкувания в средите на историците, лингвистите и учените.
Живот в Черно море
В Черно море се срещат:
- 3 вида китоподобни (муткур (морска свиня), обикновен делфин и афала)
- 201 вида риби
- 1 677 вида зообентосни организми (ракообразни, мекотели, червеи)
- 2 780 едноклетъчни водорасли
- 453 вида водорасли (макрофити)
- 390 вида малки ракообразни (зоопланктон)
- 175 вида морски гъби
Делфини в Черно море:
Муткур: най-малкият вид делфин. Размерът им е между 1,1 и 1,6 метра. Средната им продължителност на живот в наши дни е между 7 и 10 години, но при добри условия могат да достигнат до 23 годишна възраст.
Обикновен делфин: Достига размер между 1,6 и 2,2 метра. При добри условия могат да достигнат до 23 годишна възраст.
Афала: Достига размер между 2,1 и 3,1 метра. Средната им продължителност на живот в наши дни е между 20 и 35 години, но при добри условия могат да достигнат до 45 годишна възраст.
Медузи в Черно море
В Черно море се срещат 30 вида медузи, повечето от които (26 вида) са малки – с диаметър не повече от 1-20 mm. Най-често срещаните видове са обикновена медуза или медуза луна (Aurelia aurita) – до 20 см диаметър, белодробна медуза (Rhizostoma pulmo) – до 60 cm в диаметър. Медузите в Черно море в повечето случаи не представляват смъртоносна заплаха за хората (изкл. алергични реакции). По човешката кожа остават червени следи, наподобяващи химическо изгаряне. Лунните медузи понякога оставят светли изгаряния, които отминават за около час. Досегът с белодробни медузи (наричани още от местните “зелки”) може да бъде по-болезнен и белезите да останат няколко дни. Ако имате болезнен досег с медуза облейте засегнатото място. Нужно е да се отстранят всички (микроскопични) остатъци от медузата. Не търкайте мястото с хавлия, пясък или нещо друго. Може да използвате морска (солена) вода или оцет за почистване на мястото. Поставяйте студени компреси за по-бързо възстановяване.
Медузите активно се хранят с планктон. Те имат специализирани структури, които им позволяват да улавят и парализират дребния планктон, преди да го погълнат. Белодробната медуза също така може да се храни с по-големи организми. Медузи имат склонност към сезонно размножаване. То може да се различава в зависимост от различни фактори, като температурата на водата, хранителната наличност и светлинни условия. през пролетта и лятото, когато условията на температурата и наличието на храна са подходящи. Размножаването обикновено се осъществява чрез отделяне на гамети и последващо оплождане на яйцата, което води до образуването на лавови стадии.
Морското конче – символът на Черно море
Морско конче (Hippocampus guttulatus), обитаващо Черно море, е невероятно същество. Тялото на тази малка рибка е покрито с подобни на рога плочици и различни израстъци, които служат за естествен камуфлаж и я предпазват от хищници. Морските кончета могат да променят цвета си. Подобно на влечугите, очите на морските кончета могат да се движат самостоятелно. Освен това могат да гледат и на 300 градуса. Водят крайбрежен начин на живот и не са много подвижни. Морското конче е индикатор за добро качество на водата. Екзоскелетът на рибката е доста здрав и не губи формата си дори при изсушаване. Именно това качество се използва от хората и превръща това морско създание в “сувенир”. Използването на морски кончета за декорация и сувенирни цели е довело почти до изчезването на вида в Черно море през 80те и 90те години на миналия век. Десетки хиляди екземпляри са били изсушавани годишно, за да станат сувенири за туристите, а морските кончета почти напълно са изчезнали от морските зони, разположени в близост до курортите. Ето защо през 1994 г. то е включено в Червената книга на Украйна и събирането на морски кончета е забранено. След предприемането на тези мерки популацията му се увеличава достатъчно, за да не бъде включено в следващото издание на Червената книга през 2009 г.
Морските кончета имат плавателен мехур, който им позволява да плуват в изправено положение. Използват опашката си за прикрепяне към повърхности и други индивиди при чифтосване. Процесът на размножаване на морските кончета е доста специфичен. Те се придържат с безперковите си опашки. Мъжкият отваря специфична торбичка, където женската поставя оплодените яйца. Мъжкият се грижи са яйцата, докато се излюпят млади рибки. Новородените водни кончета се издигат на повърхността, за да поемат първата глътка въздух и да напълнят плувните си мехури. Впоследствие те се връщат в по-дълбоки води и прекарват време с баща си, като в случай на опасност се крият в торбата му за разплод.
Днес перспективите пред популациите на морските кончета стават все по-обнадеждаващи. Но хората, които обичат черноморски сувенири, трябва да помнят, че съдбата на Черно море зависи не само от състоянието на морската екосистема, но и от нашето разумно поведение.
Морският жълъд: най-дългият пенис в животинския свят
Морския жълъд, наричан още баланус, е вид ракообразно. Живее прикрепено към твърди повърхности, камъни, черупки, отпадъци (пластмаса). Може да остане дълго време без храна и вода (на сушата при морета със силно влияние на приливи и отливи). Храни се с планктон като изважда крайник във формата на кепче и придърпва планктон към себе си. Това иначе скромно животно има най-дългия пенис в сравнение със собствения си размер. Пенисът му може да бъде до седем пъти по-дълъг от тялото (между 0,5 и 3 см според вида). Това обаче няма нищо общо със самочувствието, а с доста трудните условия, при които се възпроизвеждат. Основната причина за тази им даденост е начинът им на живот. Те са прикрепени към субстрата, но по някакъв начин трябва да се съвкупляват с полов партньор. Природата, или по друг начин казано еволюцията, ги е дарила със 7 пъти по-голям пенис от тялото им, за да могат да достигат до всичките си съседи без да напускат дома си. Животното обаче се сблъсква с друга трудност. В зоната на прибоя, която е предпочитано местообитание на морските жълъди, водата тече изключително бурно и с висока скорост. Поради това индивидите лесно могат да загубят важния си орган. Ето защо в зависимост от ситуацията баланусите имат различни по форма пениси – факт, който стана още по-загадъчен благодарение на резултатите от последните изследвания.
Размерът има значение!, но дължината и формата на пениса на морските жълъди зависи от местоположението им. От една страна, животното, разбира се, трябва да може да достигне до възможно най-много сексуални партньори в своята среда, но от друга страна, късите и дебели пениси са по-малко чувствителни към силни вълни. Не на последно място, органът, разбира се, трябва да се вмести в черупката. В общи линии на тези малки рачета не им е никак лесни и са изправени пред сложен проблем за оптимизация по време на секс.
Как се справят ли? Животните имат безценно предимство пред хората: пенисът им расте наново всяка година. Съответно формата на пениса не е вродена, а се променя в зависимост от местните условия. Баланосите знаят много добре кои течения да очакват на своето място и отглеждат съответния гениталии спрямо това. Това само по себе си е удивително, но не свършва дотук. Според ново проучване, още един параметър влияе върху формата на пениса и това е гъстотата на населението: Когато индивидите са по-далеч един от друг, те трябва да се протягат към съседите си, в съвсем буквален смисъл. Доказано е, че ако партньорът им в съседство е отстранен, още през следващият сезон те генерират по-дълги генитални органи, за да “завържат нови запознанства”.
Черно море е уникална екосистема. Доброто състояние на водата и живите организми зависи от нас гражданите. Пластмасата е само един от проблемите. Има и други видове замърсяване, които не трябва да допускаме. Замърсяването, прекомерният индустриален риболов и бракониерството влияят значително на доброто състояние на морските екосистеми в Черно море! Нека заедно опазим този неповторим воден басейн. Честит Международен ден на Черно море.