Една мръсна история с две блондинки
Готино заглавие нали? Някак си, така ми дойде вдъхновението от предната статия “най-мръсното порно, правено някога“. Понеже проблемът с пластмасата стана доста актуален, но същевременно в главите ни се запечатаха картини на мъртви китове с пластмаса в стомасите, костенурки, хранещи се с пластмасови торбички или заплетени бели рибояди в корда, реших да ви разкажа за замърсяването по Българското Черноморие по малко по-различен начин.
Доста време се чудих как да започна историята и накрая се реших да не увъртам повече и да си карам направо, пък каквото стане. Наистина ще ви разкажа една мръсна история. Преди два дни Илето и Мимето ме попитаха дали имам желание да пътувам с тях до Варна, където да търсим най-мръсния плаж в региона, който в последствие да почистим. Е как, разбира се, че искам!! Казах си – ще правим добро дело, а и от това може да излезе една мръсна история. Тръгнахме от Приморско с Akasha мобила, който бе конфискуван без право на възражение. Минахме през Созопол, където пък аз осъзнах моята главна роля в “експедицията” – да бъда шофьор на блондинките… и продължихме с мръсна газ (85 км/час) към Варна.
Първата спирка бе плаж Папаз кулак. Аз, като представител на безгрешните шофьори от мъжки пол, желая да поясня, че не пропуснах отбивката за село Близнаци, а исках първо да минем през Горен Близнак, просто ей така, за да опознаем България!
Голям кеф е да караш чужда кола off road. Щях да направя съпоставка и с чуждата жена, но може би Йо (приятелят на Илето) и Наско (приятелят на Мимето) ще прочетат това, а те са от тези, трениращите момчета. За оправданиe само ще вметна – Йо, пазих колата като своя, а Илето, като съсобственик, учтиво си затваряше очите, когато минавах през дупките.
За жалост, не успяхме да стигнем до плажа. Пътеката бе непроходима, или поне тази, която ние намерихме. Все пак боклуци намерихме, при това много! В Близнаци открихме едно голямо нелегално сметище, за което уведомих началникa на отдел “Управление на отпадъците и опазване на почвите” при РИОСВ – Варна. Дано да получа обратна връзка и отпадъците да бъдат почистени в най-скоро време. Преди няколко седмици доста се коментираха горящите сметища в България, чиито обем расте и липсва контрол (повече тук). Надявам се медийният натиск от последните седмици да не е отшумял и проблемът с това нелегално сметище да бъде решен в най-скоро време.
След като пропътувахме толкова много километри, малко разочаровани, че не успяхме да видим плаж Папаз кулак и от боклуците, които открихме в Близнаци, продължихме към плаж Паша дере, който се намира на юг от защитена местност Ракитника. Добрата женска ориентация в комбинация с не изцяло припознатите черни пътища като такива от google maps (аз както винаги съм само шофьор и малцинство в случая, така че взимането на еднолично решение бе немислимо) ни позволи едно двадесетминутно опознаване на природата, докато Акаша буса не загря и перката за охлаждане не подсказа на хората в близкото село за бойни учения с НАТО-вски хеликоптери втора ръка. Къде да си направим почивка, ако не до някоя кофа за боклук, нали боклуци търси все пак.
Е, намерихме ги в местността Кантара, край Варна, в близост до гробищния парк. Мястото бе идеално. Охлаждането на буса нямаше да притесни някого, а на Мимето не и беше проблем да хапва там. Разбира се, и двете се поровиха в боклуците, за да си харесат и рециклират нещо. Артистичното в Илето надделя и тя си хареса една много стара раница, която (цитирам дословно) от малка си търси. Аз, както винаги, документирах тези незабравими моменти.
Най-разочароващото в цялата ситуация бе, че всичките тези отпадъци се намираха непосредствено зад кофите за боклук. При това имаше, както казани за обща смет, така и такива за рециклиране. В случая кофите бяха здрави и чисти. Може би общината е закъсняла или пропуснала предишно извозване и там са се струпали множество отпадъци. Това не е извинение да трупаме отпадъци на едно място. След като една кофа прелива не бива да оставяме отпадъците си до нея или върху нея, понеже те ще бъдат разпръснати сред природата от вятър или животни. Може би и общината или фирмата по почистване в местността също трябва да се критикува. Не е редно да се извозват отпадъците от кофите за боклук, а всичко друго, което не е в тях да се трупа. Дано, може би много “дано” станаха в тази статия, но що се отнася до замърсяване, мисля позитивно и вярвам, че мястото ще бъде почистено от отговорните за това лица.
В крайна сметка, след кратка почивка в боклука, продължихме към нашата цел. Плаж Паша дере е изключително красив, с чиста и прохладна вода, която ни се отрази много добре, след похода през местност Ракитника. За наша жалост това не бе нашия плаж. Просто няма какво да му се чисти. Идеален е! Ако търсите спокойствие за няколко часа, далеч от големия град, на чист и красив плаж, то това е вашето място.
След бърз обяд и почивка на плаж Паша дере продължихме с търсенето на мръсен плаж в близост до Варна. Следващите спирки бяха плаж Черноморец Варна и плаж Фичоза, които също се оказаха сравнително чисти.
Малко продуктово позициониране, за което получих една бира. Ако до сега не сте я познали, Илето е сърфистката от Akasha surf school, която заедно с Йо (Йоан Колев) през лятото на 2018 година прекосиха цялото Българско Черноморие с уиндсърф в предизвикателството WIND2WIN, като същевременно направиха мониторинг на замърсяването с пластмаса, както и на популацията китоподобни в Черно море, организираха няколко събития по почистване, а всичко това бе документирано във филма “Море на вятъра“. Мимето пък е главното действащо лице зад голям брой от публикациите и събитията в социалните мрежи, свързани с WIND2WIN.
След като видяхме, че на юг от Варна нямаме успех с мръсните плажове се запътихме на север към плаж Траката. Това отново не бе търсеното от нас място, но плажуващите ни препратиха към плаж Болата. Едно изключително красиво място, което си заслужава да бъде посетено. Така и направихме. В 18:30 часа потеглихме към Болата с усилени на максимум ритми на Buena Vista Social Club.
Пристигнахме почти по залез слънце, но успяхме да се насладим на красотата на плаж Болата.
Плажът е част от резерват Калиакра, който спада към НАТУРА 2000. Местността е изключително красива, но и с важно орнитологично значение. През нея минава международният път Виа Понтика, а във влажните зони гнездят и си почиват множество птици. Голямо внимание привличат червените скали, които са интересно оформени от вятъра и вълните, а дупките служат за дом на прилепи и някои видове птици. Червеният цвят се дължи на хематита, железни окиси във варовика и глината. Тези железни окиси са характерни за сух (ариден) климат с високи температури, което ще означава, че на по-ранен етап (от геологична гледна точка) климатът по тези места е бил като този в Мароко или Египет днес. Това последното не пасва много на историята, но трябваше да го напиша, за да е спокойна майка ми, че не си е дала парите напразно и все пак съм научил нещо в университета. Въпреки че, когато ме гледа да събирам боклуци по плажовете и с какво се занимавам в момента, силно се съмнява в това.
В края на сезона е нормално по плажа да се срещат отпадъци. Ако в момента има плажуващи там, които са видели този разказ, силно ги моля да изхвърлят отпадъците, които видят, в кофите за боклук зад плажа.
Малко прекалихме с любуването на плажа и изведнъж се озовахме по тъмно в Акаша буса, без да знаем накъде да поемем. Все пак, нямаше как да не спрем за малко при отвесните скали на Калиакра. Красивата гледка по залез бе възхитителна. Просто изключваш всякакви мисли и гледаш към безкрайното море, седнал на отвесните скали.
Добре, че Мимето (както винаги организатора на всичко) предложи да караме обратно към Варна, където да пренощуваме в Yo – Ho – Hostel. Имаше три свободни легла в една стая за четирима. Малко се изненадах, когато ме попитаха дали съм навит (не разбрах, да карам до там или да спим там?). Как да не съм навит?! С риск да ме линчуват някои жени, които четат това в момента, трябва честно да си кажа, че предпочитам аз да карам, отколкото да се возя при жена, a и кога пак ще имам възможността да спя в една стая с две блондинки?
В този ден всичко се нареждаше от само себе си. Какво е по-хубаво от това, да спиш в една стая с две блондинки? Да спиш в една стая с три блондинки, разбира се! Оказа се, че нашата съквартирантка за тази нощ също е момиче, което тактично ще помоля да ми пише, ако чете това. Не успяхме да се запознаем..
Честно ви казвам. По-хубаво не съм спал през живота си.
След известна дискусия на следващата сутрин относно, къде да търсим нашия мръсен плаж и колко яко бе “черното парти” във варненския бар, чието име не запомних, се спряхме единодушно на решението да посетим плаж Камчия. Тук трябва да благодаря на всички, които писаха на фейсбук – страницата Lessplastic Bulgaria и ни дадоха съвети накъде да се отправим.
Подхлъзнат от усилената на максимум Gangsta Rap Made Me Do It и с някаква смесица от адреналин, оптимизъм и детско желание за сладолед, който ще получа едва, когато стигна плажа, се отпуснах на педала и лепнах стрелката на километража на завидните 105 км / час, така че само след 30 минути вече бяхме на плаж Камчия.
Това бе нашият плаж. Много голям и с отпадъци, както по плажа, така и по дюните. Не разбрах, как изведнъж, докато документирах отпадъците по плажа, пред камерата застанаха двете блондинки. Искали и те да се почустват като инстаграм звезди. Как да им обясня, че, за да си звезда в инстаграм, трябва да имаш снимки по бански, но на яхта, а не до кофата за боклук.
Все пак всичко е с добри намерения, целящи организирането на едно полезно събитие. Проблемът с пластмасата наистина е сериозен. На никого не е приятно да лежи сред отпадъци на плажа или да вижда нелегални сметища, когато се разхожда сред природата. За жалост, за замърсяването сме отговорни ние. Може би някои хора ще се разграничат и ще изразят друго мнение. Не всеки има мотивацията или времето, за да се включи в инициатива по почистване, а в интернет често виждаме изображения представящи катаклизъм, било то свързан със замърсяване или друг проблем. Няма нищо по-интересно от трагедията. Това послание стои зад голяма част от предаванията по телевизията или в интернет.
Можеше да ви разкажа с много факти и научни цитати за замърсяването с пластмаса по Българското Черноморие. Да изброя икономическите и екологични последствия от замърсяването. Да сложа страшни снимки на страдащи животни. Но какво ще допринесе това? Ще прочетем всичко, ще се отвратим от информацията и (може би) ще я споделим, заклеймявайки пластмасата. Представянето на трагедия не е гаранция, че ще накара някого да използва по-малко пластмаса. Промяната се случва на място. Когато видим замърсяването с очите си и направим нещо добро с ръцете си. Ако всичко това е съпроводено със забавление, усмивки и позитивни хора, то ще останат добри спомени, които биха довели до промяната. Точно с тази цел ви каня да се включите в почистването на плаж Камчия на 14.09.2019.
Да се усмихваме, къпем на плажа, запознаем и да го почистим.
Пълна информация за събитието ще намерите тук.