Да дишаш фойерверки – фини прахови частици

Замърсяването на въздуха в столицата се появява периодично в новинарските емисии и за никого не е тайна, че това е сериозен проблем, с когото общината се опитва да се справи от години.

Празниците са в разгара си, а с тях наближава края на годината и традиционната новогодишната заря. Пожелавайки си „за много години“, в първите минути на януари, малко хора си мислят за замърсяването на въздуха, без значение, че в небето се виждат реещи се остатъци от светлинното забавление, а въздуха едва се диша.

Някак си рязко спира да ни пука за замърсяването на въздуха (а вероятно и за собственото ни здраве). Манталитет, присъщ не само на нас Българите, а и на други държави от Южна Европа. Но, какво внимание обръщат на замърсяването на въздуха, и именно фойерверките като основен източник, на други места от Европа?
Ето и малко факти:

Според Umweltbundesamt концентрацията на фини прахови частици във въздуха, в първите минути на от новата година, надхвърля 1000 µg/m³ в повечето големи градове в Германия. Само за сравнение – средната годишна стойност при замърсяването с вини прахови частици (P10) не трябва да надвишава 40 µg/m³, а средната максимална концентрация на фини прахови частици за период от 24 часа е 50 µg/m³, като тази стойност може да бъде превишена максимум 35 път в годината (директива 2008/50/ЕО).

В картата по-долу може да видите средната стойност фини прахови частици (P10) за първия час от януари през 2019 година в Германия. Според Umweltbundesamt количеството фини прахови частици във въздуха, в нощта на 31.12 срещу 1.1, стига до 50 пъти над нормата и се равнява на близо 25% от замърсяването на въздуха от отопление с дървен материал за цялата календарна година.

Източник: Umweltbundesamt 2019

Немското правителство реши да забрани новогодишната заря. В Германия през 2020 година е забранена продажбата и употребата на пиротехника на обществени места. С изключение на бенгалски огън, в Германия не може да закупите фойерверки и пиратки, нито онлайн, нито от легализирани магазини. Ако хората имат останала пиротехника миналата година или нелегално са се сдобили с нея и я предлагат и използват ги грози глоба между 50 и 1000 евро за различните провинции. Тази регулации са с цел да се намали струпването на хора на обществени места и да се избегнат нараняванията с пиротехника, които биха натоварили допълнително болниците по време на Covid-19. В нощта на 31.12 срещу 1.1 в провинциите Баден-Вюртемберг, Байерн и Бранденбург дори е забранено на хората да излизат от жилищата си между 21:00 – 05:00 часа.

Забраната и ограничаването на пиротехника по време на новогодишните празници не са нещо ново за Германия. В края на 2019 година (когато все още не знаехме за Covid), в почти всички големи градове имаше подобна регулация с цел опазване от нараняване, пожари и по-чист въздух, а нарушителите можеха да получат глоба в размер до 1000 евро.

Какво съдържат фойерверките?

Според вида фойерверките са съставени между 60 – 75% от хартия, картон, глина, пластмаса и дърво. Останалите 25 – 40% са пиротехническа субстанция, която се състои главно от калиев нитрат, въглен, сяра, а според това дали фойерверките гърмят, свирят или са обагрени с различни цветове се добавят различни химически съединения. Например стронций, мед и барий оцветяват зарята в червено, синьо или зелено.

СЕ – маркировка

В европейската директива EN 15947-5:2015 са записани опасни субстанции, които не са позволени във фойерверките в ЕС. Такива са hexachlorobenzene и тежки метали, като арсен, олово, живак и др. Само стоки, които имат СЕ-маркировка отговарят на европейските изисквания! Според Европейското законодателство всеки производител, независимо дали е от държава член на ЕС или не, трябва да отговаря на изискванията в Европа и да обозначи продуктите си със съответната маркировка, за да ги продава в Европейската икономическа зона.

Отпадъци

След новогодишната нощ обществените кошчета за боклук осъмват препълнени, а по улиците се срещат остатъци от различни видове пиротехника. Според Umweltbundesamt тези отпадъци може да съдържат химикали, които могат да попаднат в почвата или във водите. Поради тази причина на първи януари, на много места в Германия, биват мобилизирани голяма част от сметопочистващите фирми. По официални данни само от петте най-големи градове в Германия (Берлин, Хамбург, Мюнхен, Кьолн и Франкфурт) се извозват 191 тона “новогодишен отпадък”.

2020 година е специфична в много отношения. Предвид обстоятелствата, тази година струпването на хора на обществени места е забранено и новогодишните концерти няма да се проведат по план. Това обаче не би повлияло на новогодишната заря и замърсяването на въздуха. Напротив. Доста вероятно е повече хора да са запасили с пиротехника и да празнуват „от вкъщи“, като се включат в всеобщото светлинно шоу.

Каква е концентрацията на фини прахови частици в българските градове в първия ден от януари, както и в първия час от 01.01? С какъв въздух ще осъмне столицата и други големи градове в България? Дали подобни данни ще стигнат до голям кръг от обществото? Въпроси, чиито отговори ще получим в следващите дни. Същевременно не трябва да забравяме, че данните могат да бъдат представени по различен начин, според това с каква цел биват използвани. Ако проявявате интерес за качеството на въздуха и как то се измерва, може да погледнете една много информативна и полезна статията от Боян Юруков – За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение.

Източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *