Замърсяване на морето – изоставени рибарски мрежи

Какво са призрачните мрежи (ghost nets)?

Терминът “призрачни мрежи” се отнасят за изоставени, изгубени или изхвърлени риболовни мрежи, които продължават да се носят и да улавят морските обитатели, въпреки че вече не се използват активно от рибарите. Тези мрежи допринасят значително за замърсяването на морето с пластмаса. Когато риболовни съоръжения като мрежи, въжета и капани са изгубени или изхвърлени в океана, те могат да останат с години, да плуват във водата или да се заплитат в рифове и други подводни структури.

Терминът идва от идеята, че тези изоставени мрежи продължават да “преследват” океаните, причинявайки вреда на морския живот. Мрежите могат да заплетат риби, бозайници, морски костенурки и птици, което води до наранявания, деформации, а често и до смърт. Освен това заплетените мрежи по дъното могат да навредят на местообитанието.

Какви са причините за попадането на рибарски принадлежности в морето?

Има няколко различни причини. Основните са:

  • лоши метеорологични условия
  • конкуренция между рибари
  • неправилно поставяне и заплитане
  • свръх улов
  • износване
  • ненужен улов (от икономическа гледна точка)
  • невъзможност за поправяне на мрежата

Иновациите в този отрасъл допринасят за замърсяването. На изображението по-долу се виждат рибарски пособия,използващи се през последните години. Изключително тънките мрежи са направени от найлон (Polyamid), като най-често използваният диаметър в България е само 0,12 мм.Този вид хрилни мрежи се използва главно като плаващи мрежи, но не рядко се закотвят и на дъното. По официални данни 83,6% от българската риболовна флота използват хрилни мрежи, като не е ясно колко лодки / кораби използват този вид тънки мрежи. Поради факта, че този вид мрежи са доста тънки, но и здрави, се очакват по-големи количества улов. Произвеждат се в Турция, Тайланд и Китай, като цената им варира между 20лв и 200лв, според това каква е дължината,диаметъра и материала (Monofil или Multimonofil) на мрежата. Сравнително ниската цена и факта, че този вид мрежи не могат да се поправят, увеличава значително възможността за наличието на все повече „мрежи без стопанин“ в Черно море.

Други основни рибарски пособия са така наречените капани за раци. Като основен улов се считат лихнуса (Mesogobius batrachocephalus) и раци от вида Eriphia verrucosa. При цена по-малко от 5 лева за уред в морето се поставят все повече подобни капани. При използване на нелегални капани те не се обозначават с шамандури на повърхността и се крият от изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Това затруднява намирането и изваждането им, не само от ИАРА, но и от самите рибари. Уредът функционира чрез поставяне на стръв в капана (например стара цаца). Миризмата подтиква раците и попчетата да влязат вътре, като след това структурата на капана не им позволява да излязат. Уредът функционИзоставени в морето капаните продължават с улова си, като влязлото вътре жи-вотно не може да излезе. След като умре то подтиква други организми да влязат в капана.

Какви са последствията от безстопанствените мрежи в морето?

Призрачните мрежи водят до редуциране на рибните пасажи и затрудняват правилната преценка за състоянието на рибните запаси. През 1991 година от украинските води на Черно море са извадени 640 километра хрилни мрежи без собственик, в които са открити 194 мъртви делфина, 18 424 калкана, 143 есетри, 401 черноморски акули и 1359 морски котки и морски лисици. Според някои прогнози загубите от улова на призрачните мрежи в Европа възлиза на 61,7 милиона евро за година.

Аквакултурите като източник на отпадъци

Аквакултурите са един от основните замърсители на моретата с пластмаси. Мидените ферми при нос Агалина (Созопол) и Маслен нос (Приморско) замърсяват, както плажната ивица, така и морското дъно. Почти всяка година, при бурно море, по плажовете се срещат въжета и шамандури от мидени полета. Често споделяме подобни “находки” на страницата. Басейнова дирекция Черноморски район (БДЧР) и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) са информирани и запознати със случая.

Мидените полета при Маслен нос се стопанисват от “Шато” ЕООД и “Морски дарове” ЕООД. Установено е, че съоръженията са скъсани, а въжета и буйове са изхвърлени от вълните на брега. Разрешителното на Шато ЕООД е изтекло още през юли 2019 година, а БДЧР е издала, още тогава, предписание за цялостно демонтиране на мидената ферма, но то все още не връчено “поради невъзможност да се открие титуляра” на фирмата.

Мидената ферма на Морски дарове ЕООД също е проверена през юли 2019 година. Още тогава са установени скъсани въжета и повредени шамандури. Има създадено предписание за маркиране на съоръжението. Така ще се знае собственикът при евентуално замърсяване. Но, предписанието отново е “в процес на връчване по реда на АПК, поради невъзможност да се открие титуляра”. По документи мидената ферма на “Морски дарове” ЕООД има право да извършва дейността си.

Изоставените аквакултури замърсяват морето, морското дъно и бреговете, и оказват влияние на морския живот в близост до брега.

Има ли регулации за предотвратяване на замърсяването с рибарски принадлежности?

Решаването на проблема с безстопанствените рибарски пособия изисква международно сътрудничество, тъй като те могат да се носят през границите и да засягат морските екосистеми в различни региони. На 27.03.2019 година Европейският Парламент гласува забрана за някои видове пластмаси за еднократна употреба. Трябва да отбележим, че пластмаси, които виждаме по плажовете, са една малка част от всичките пластмаси в моретата. Според някои учени близо 70% от отпадъците се озовават на морското дъно. Европейската комисия взе под внимание този факт и се насочи конкретно към рибарските принадлежности, които попадат в моретата. На това не се обърна голямо внимание при гласуването на промените, поради фактът, че повечето хора (и медии) бяха заети да обсъждат, “че вече няма да има пластмасови сламки”.

Какви са новите промени: Производителите на рибарски принадлежности (а не рибарите, въпреки че и те имат голяма вина за наличието на безстопанствени мрежи) ще плащат данък. Събраните средства ще се използват за почистване на морското дъно и информативни събития. Но, как така по морското дъно има все повече мрежи без стопани?

Една от важните организации в борбата с призрачни мрежи е Healthy Seas. През 2019 година от бреговете на Гърция, в близост село Стратони, бяха извадени близо два тона изоставени “призрачни” мрежи (Ghost nets). В нея са се включили водолази от Гърция и Холандия. От 2013 година насам Healthy Seas са помогнали за изваждането на 453 тона призрачни мрежи. Голяма част от тях се рециклират и от тях се правят чорапи, бански, спортни облекла и килими.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *