Футболът погледнат под един необичаен ъгъл.

От както се помня ритам топка. Първо бягах по поляни и стадиони и колената ми бяха зелени. С течение на времето стана по-лесно да се играе на асфалтови игрища. Така при повечето училища бяха асфалтирани и старателно очертани полета за футбол, волейбол и баскетбол. Колената ми вече не бяха изцапани със зелено! Днес друг феномен е на мода. Изкуствените настилки. Те са във всеки голям град и все по-често до всяко училище. Направо може да се каже, че инвестираме добре във физическата ни култура.

Изкуствените настилки са покрити с хиляди малки гумени (синтетични) топченца. Един ден след тренировка, при ваденето на екипа и обувките от раницата изпадаха множество от тези гумички на пода. Това ме накара да се замисля, колко такива малки гумички попадат чрез моите дрехи в околната среда?

Стигнах до заключението, че с дрехите и обувките ми средно нося вкъщи около 20 гумени гранули. Тренирам 3 пъти на седмица, това прави около 60 гумички на седмица, или 240 за месец. Умножих това по 10, защото грубо само 10 месеца в годината се занимавам с футбол. Това прави 2400 гумени топченца за година. Открих, че от мен за една година 2400 пластмасови частици попадат през канализацията или по друг начин в природата! Ако прибавим 20 ми съотборника, то това прави около 48000 пластмасови частици за година. Това е само един отбор! Ето как по един доста нелеп начин замърсяваме околната среда и при това дори не го осъзнаваме.

Разбира се, не само ние разпространяваме тези гумени гранули. Природните условия като вятър, дъжд, сняг, лед и слънчеви лъчи също са от значение. Подложени на изменящите се метеорологични условия гумените гранули се раздробяват и биват транспортирани в околната среда още по-лесно. Чрез канализацията, реките и вятъра рано или късно пътят им ги отвежда до морето, където само можем да прогнозираме за евентуалното им количество и негативно влияние. Сигурното е обаче, че веднъж попаднали в Световния океан, те ще останат там доста дълго време!

В Германия се падат средно по 131,8 грама на човек за година, които попадат от спортните площадки в природата. Населението на Германия е около 84 милиона души. С моите скромни умение по математика и помощта на калкулатор – това прави около 11071 тона пластмаса за година в околната среда.
В Норвегия е изчислено, че годишно 3000 тона гумени гранули попадат в морето. Ако не можете да си представите мащаба на 3000 тона гумени топченца, вземете една шепа от тях следващия път, когато играете или минавате покрай едно такова игрище, пребройте ги и предположете колко тежат.

Като главна причина за разпространяването на гранулите в Норвегия не е както при мен пренасянето им в обувки или дрехи към вкъщи и от там в канализацията, а почистването на снега от футболните игрища.

За всеки е ясно какво става след като снега от по-горната снимка се стопи. Според норвежките учени в световен мащаб гранулите от изкуствените игрища играят главна роля в замърсяването на океаните с микропластмаса. Колегите им от Германия нареждат замърсяването на околната среда с микропластмаса от игрища и площадки на 5то място сред най-големите източници на микропластаса.

Гумените топченца са не само голям източник на замърсяване, а се предполага, че оказват влияние и върху нашето здраве. Холандски учени подозират, че при високи температури малките гумени гранули отделят химически вещества, които са използвани при създаването на материала.

Тук трябва да вметнем, че гранулите при много от игрищата в по-нисък клас са от рециклирани автомобилни гуми (на кратко гуми нарязани на ситно). През целия си живот като автомобилна гума материалът абсорбира множество токсични вещества, като например полициклични ароматни въглеводороди (Polycyclic aromatic hydrocarbon – PAHs), полихлоритни пофеноли (Polychorinated biphenyl – PCBs) и дори никел и живак. Към това трябва да добавим, че и за самата направа на гумите също се използват подобни вещества. Тези субстанции биха проникнали в човешкото тяло чрез вдишване или през кожата в случай на нараняване/охлузване. Тези от вас, които са играли на изкуствени игрища знаят колко силно се нагрява изкуствената настилка през лятото и колко лесно може да се снабди човек с рани и охлузвания, които наподобяват на изгаряне втора степен.

Според различни изследвания вредните вещества в малките черни гумички могат да окажат влияние върху ендокринната система, плодовитостта, както и да доведат до ракови образувания. Дали опасността е основателна е въпрос на допълнителни изследвания, но самата причина, че Европейският съюз е въвел допустима граница за използването на подобни вредни химически вещества в гранулите за изкуствени настилки, е повод да се замислим. Все пак всяка регулация е подтикната от нещо.

За местните власти построяването на „пластмасови игрища“ е много изгодна инвестиция и същевременно не изисква толкова голяма поддръжка. Естествената тревна настилка трябва да се коси, обогатява, пази от паразити и зарази, а също така отпадъците трябва да се извозват някъде. Но погледнато от екологична гледна точка тези игрища имат много предимства.

Например:
– Произвеждат кислород: да, и тревните площи произвежда кислород и то не малко.
– Регулират местния/градския климат: хората, които са стъпвали на изкуствени игрища знаят, че те се нагряват изключително много, докато при нормалните игрища това е обратното. Истинската трева регулира микро-климата посредством изпарения и влияе позитивно, както на играчите, така и на живущите в околността.
– Защита на почвата: естествените игрища поемат и задържат влага, и предлагат среда за живот на различни организми. Също така защитават почвата от ерозия. Изкуствените игрища са изградени върху асфалтирани почви.
– Риск от пожар: „пластмасовите игрища“ могат да се възпламенят много по-лесно. За жалост те често се изграждат в гъстонаселени жилищни зони. Това се отбелязва от архитекти и инженери и новите изкуствените настилки съдържат противовъзпламеняващи субстанции. Не искам да става много мрачно, но тези субстанции също се възприемат като “проблемни” за човешкото здраве.

Това са някои от предимствата на естествената настилка в сравнение с изкуствената. От екологична гледна точка затревените игрища са за предпочитане, но в наши дни везните клонят повече към икономическите плюсове.

За изграждането на едно нормално затревено игрище със стандартни размери, по европейски стандарти са нужни средно 180 000 евро. Към тях се добавят годишно още по около 35 000 евро за поддръжка (косене, напояване, торене, изхвърляне на отпадъците и т.н.). Поставянето на изкуствена настилка от друга страна струва за игрище със стандартни размери, по европейски стандарти около 450 000 евро. За него също бихме добавили годишни суми за поддръжка, но понеже в България това е рядкост ще ги изключим от сметките за сега. Само ще спомена, че годишната сума за поддръжка се изчислява на около 31 000 евро. Там се включва почистване, добавяне на нови пластмасови гранули, напояване, поправяне на възникнали нередности и т. н.

Може би сте забелязали, че гумените топченца, които служат за подобряване на качеството на терена, почти липсват в малките квартални, обществени игрища. Средно на всеки две години тези гранули трябва да се допълват, понеже изчезват. Та познайте къде отиват. Да, в обувките ми и от там пръснати по света. Това е и основния проблем на изкуствените игрища. Поради изчезването и износването на гумените топченца на всеки 12 години покритието на изкуствената настилка трябва да се подновява изцяло. Това струва около 215 000 евро (по европейски стандарт) за подновяването и още 15 000 евро за правилното изхвърляне на вече ненужните пластмаси.

След всичките тези числа реших да погледна от икономическата гледна точка и се запитах, колко по-изгодни са “пластмасовите игрища”? Ако сравним две футболни игрища със стандартни размери, едното е с изкуствена, а другото с естествена настилка в период от 20 години, то по моите сметки излизат следните суми.

За естественото игрище ще са ни нужни 180 000 евро за изграждане и още 700 000 евро за поддръжка през 20те години (20 x 35 000 евро). Общо 880 000 Евро. Изкуственото игрище ще ни струва 450 000 евро за изграждането и често с това се спира до тук (поне в България). Това е така, защото след изграждането на игрищата и усвояването на парите от спонсорите или от програмите, по които те са изградени (ако са обществени), никой не се грижи за тази настилка. Това е и причината, поради която се смята, че изкуствените игрища са много по-изгодни. Ако обаче искаме да се грижим за изкуственото ни игрище по европейски стандарт, то това ще ни струва 1 070 000 евро за 20 години!

  • 450 000 изграждане на игрището
  • 620 000 поддръжка за 20 години. (31 000 х 20). (почистване на терена, напояване, добавяне на нови гранули, поправяне на възникнали нередности, изхвърляне на повредени части и т.н.)
    (Кратко пояснение. Сумите са взаимствани от немските стандарти за изграждане на футболни игрища)

Разбира се, ако искаме всичко да е коректно от икономическа гледна точка трябва да сравним часовото игрово време на двата вида игрища. Изкуствените игрища могат да се ползват перманентно (при температура не по-малко от 4° C, но това не винаги се взима под внимание), докато игрищата с естествена настилка се нуждаят от време за регенериране, косене и напояване. Това предимство на изкуствената настилка изравнява съпоставянето от икономическа гледна точка.

И все пак не всичко е пари. Може би много малко хора биха погледнали изкуствените спортни игрища от “пластмасовата им страна”. Може би и за това за повечето общини в България е много по-лесно да се усвоят спонсорирани средства за изграждането на спортни съоръжения, без да се замислят за бъдещите последици и грижата за тези съоръжения (как ще ги рециклираме след време?).
В същото време все повече „пластмасови игрища“ възникват в междублоковите пространства. Гранулите от тях спокойно биват разпространявани из околната среда от хората, които нищо не подозират. Последиците, както за природата, така и за човешкото здраве, са все още неясни. А колкото до мен. Аз все още ритам топка, но си изтръсквам обувките на пластмасовия ни терен и същевременно се надявам на нови иновации, като например изкуствени настилки с корк, вместо гумени гранули.

Един коментар за “Футболът погледнат под един необичаен ъгъл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *