Блог

Екологичните послeдствия за Черно море от разрушаването на язовир Нова Каховка в Украйна

На 6 юни 2023 година в 2:30 часа стената на язовир Нова Каховка е взривена. Този терористичен акт се превръща в събитието с най-мащабно въздействие върху природата от началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. Ще се опитам да ви представя мащабите на тази тази екокатастрофа за целия черноморски регион.

Колко е голям язовир Нова Каховка?

Язовир Нова Каховка е вторият по големина язовир в Украйна по площ (2155 км²) и най-големият по воден обем (18,19 км³). За сравнение най-големият язовир в България – язовир Искър е с обем 0,67 км³.
За сравнение обема на 5те най-големи язовира в България:
Язовир Искър – 0,67 км³
Язовир Огоста – 0,51 км³
Язовир Кърджали – 0,49 км³
Язовир Доспат – 0,45 км³
Язовир Жребчево – 0,4 км³

Общо 5те най-големи язовири в България представляват едва 11% от обема на язовир Нова Каховка. Разположен е в три области на Украйна: Запорожка, Днепропетровска и Херсон, като дължината му е 240 км. Зоната, която е била покрита от водите на язовира през последните 68 години и сега ще се превърне в суха или блатиста територия, може да надхвърли 1000 км² (над два пъти площта на София – 492 км²). Последствията за природата от разрушаването на стената при ВЕЦ Каховка могат да се групират по два начина – последствия от пресушаването на язовира и последствия от наводнения.

Последици от пресушаването на язовир Каховка и изтичането на вода

Въздействие върху рибните популации

Едно от основните въздействия на това бедствие е върху рибните ресурси. Язовирът Каховка, както и долните заливни равнини на река Днепър, имат една от най-големите концентрации на сладководни рибни видове с търговско значение в Украйна. Преди терористичната атака в язовир Каховка са оценени над 43 вида риби, 20 от които са с търговско значение (годишният улов е възлизал на до 2,6 хил. тона) (1). Според прогнози възстановяването на тези запаси ще отнеме минимум 7-10 години. Всички места за хвърляне на хайвер и основният воден обем с местообитания на рибите са унищожени. Размножаването на повечето видове се извършва в края на пролетта и началото на лятото. През този период действа забрана за риболов. По-младите екземпляри в плитчините са изложени на гибел от пресъхване, а друга голяма част ще попадне в Черно море и ще загине.

Въздействие върху птиците

Поради пресушаването на големи части от язовира ще изчезнат редица видове птици, които гнездят по тези места. Понастоящем е невъзможно да се оцени въздействието на пресушаването на язовира върху популациите на птиците. Няма проучвания, които да са се опитали да моделират подобни ефекти. Изолирани места за гнездене (например малки острови) сега ще имат пряк сухопътен достъп за хищници и хора. На такива изолирани места гнездят редки видове, като гривеста чапла (Ardeola ralloides), малка бяла чапла (Egretta garzetta), обикновена лопатарка (Platalea leucorodia), стридояд (Haematopus ostralegus), торбогнезд синигер (Remiz pendulinus) и други (1).

Въздействие върху бентосната фауна

Голям брой организми, обитаващи водните басейни, живеят в дънната тиня на водоема. В следствие на бързото изтичане на водни маси, големи зони с тиня са пресушени. Това неизбежно води до смъртта на част от бентосните организми, живеещи там. Бентосните организми съставляват основната плячка за риби, птици и земноводни. Разбалансирането в основата се отразява по цялата хранителна верига.

Въздействие върху растителния свят

В резултат на катастрофалното намаляване на нивото на водата в язовира водните и крайречните растения ще изчезнат. На тяхно място ще се появят инвазивни растения (например: Erigeron canadensis, Ambrosia artemisiifolia, Solidago gigantea и други). Новите сухи територии ще се превърнат в нов хабитат с бързо разпространяващи се инвaзивни видове (1).

Последици за наводнените райони по течението на разрушения язовир

В период от една седмица от разрушаването на язовирната стена вече е изтекъл около 70% обема на му. Това количество вода е съпоставимо с годишния вток на река Камчия, двумесечния вток на река Днепър или едномесечния вток на река Дунав в Черно море. Всичката тази водна маса само за период от 7 дни. Пряко засегнати са 46 селища. 3801 къщи са наводнени или отнесени. Към момента са евакуирани 2743 души, а още 702 са в бедствени зони. Известни са 9 смъртни случая в следствие на наводненията. Поради невъзможността на евакуация на домашни и бездомни животни, множество от тях са отнесени от водата.


Въздействие върху сухоземната фауна

Количественото определяне на степента на унищожаване на фауната е невъзможно, тъй като в Украйна не са провеждани изследвания на подобни катастрофи. През последните 90 години терасите на река Днепър в Украйна са били регулирани в следствие изграждането на шест язовира. Това е довело до образуване на нови сухи територии, които са населени от животни. Бързото покачване на нивото на водата в ниско разположените райони и особено на островите не оставя шансове за оцеляване на повечето сухоземни животни (бозайници, влечуги, насекоми и др.) и колониите на повечето видове птици. 70 % от територията на световната популация на брезовата мишка (Sicista loriger) е била наводнена, което може да доведе до нейното изчезване в бъдеще. Същото важи и за 50% от популацията на пясъчната сляпа къртица (Spalax arenarius) и дебелоопашат джербо (Stylodipus telum falzfeini).

Влечугите са една от най-уязвимите групи животни към наводненията и увреждането на биотопи. Сред тях има видове, включени в Червената книга на Украйна: степна усойница (Vipera renardi), смок стрелец (Dolichophis caspius), пъстър смок (Elaphe sauromates) и медянка (Coronella austriaca). Земноводните са високо чувствителни към промяна на качеството на водата. Замърсителите попаднали във водата, могат да окажат негативно влияние върху популациите им.

Въздействие върху флората

Наводнената зона е местообитание на специфична флора, включително много видове с уникално локално разпространение. Тяхната популация ще бъде редуцирана в следствие на покритите с вода и тиня територии. Въздействието на водата е не само надземно (видимо), но и подземно. Поради голямата площ на наводнената територия ще се повиши нивото на подпочвените води. Това ще има пагубно влияние върху растения, обитаващи сухи, песъчливи екосистеми. В резултат на наводненията е вероятно да загинат част от брезовите и дъбовите гори. Популациите на диви орхидеи (Anacamptis coriophora, A. picta, A. palustris, Dactylorhiza incarnata и Epipactis palustris) от Червената книга на Украйна също ще бъдат наводнени.

Последствия за Черно море

Освобождаването на такова голямо количество сладка вода ще допринесе за временно локално обезсоляване някои райони на Черно море. Понижаване на солеността на водата с около 3 пъти (14‰ => 4,5‰) вече се наблюдава край Одеса (2). Водата, която се влива в Черно море, е преминала през аграрни и индустриални площи. Тя е отмила големи количества биогени и петролни продукти (заливане на бензиностанции / индустриални зони). Във водите на Черно море край Одеса се наблюдават завишени нива на желязо, дървени отломки, отпадъци от бита и трупове на животни. Разпространението на органични вещества и седиментите може да се наблюдава чрез сателитни снимки.

Очаква се замърсяването с плаващи отпадъци да достигне Румъния между 12.06 – 18.06. Според МОСВ до момента не e установено превишаване на нито един от изследваните показатели – нефтопродукти, тежки метали, радионуклидите цезий-137 и тритий.

От наблюдения на морските отпадъци през годините са налични данни, доказващи че теченията предразполагат струпването на отпадъци по Българското крайбрежие. Отпадъци от съседните държави не са рядкост. Очаква се чрез водите от Украйна до България да достигнат дървесни отломки, пластмасови обекти и фрагменти, уреди от бита, метални и стъклени предмети (съдържащи въздух, което им позволява да плават). По речните корита се струпват голям брой отпадъци. Това се наблюдава в множество реки в България – река Камчия, Ропотамо и Велека довличат големи количества отпадъци към Черно море през пролетта, когато нивото на водата в реките се повишава (4). Дунав транспортира 11,6 млрд. макропластмаси (> 5мм / 532,4 тона) и 2170 млрд. микро-пластмаси (< 5мм / 1533 тона) за година (5) (6). В случая с Днепър еквивалент на двумесечния вток от реката в Черно море е освободен само за седмица. Необичайните количества вода ще повлекат отпадъци от коритото и наводнените територии в морето.

На картите долу са показани горещите точки (hot spots) на замърсяване в Черно море през месец май и симулация на разпределението на струпването на отпадъци за юли спрямо морските течения и ветрове. Това са симулации за 2017 година, които използват осреднени данни за течения и ветрове за съответния месец. Видимо е, че сред основните замърсители е река Дунав. Отпадъците от реката са трансгранични. Разпростират се в почти цялото западно Черно море. Останалите “горещи точки” имат по-скоро регионално влияние. Малка част от отпадъците от река Днепър (тъмно жълти точки) достигат нашите брегове. Предвид голямото количество вода от река Днепър, влачеща отпадъци в морето, не е изключено такива да се появят по нашите брегове, но мащабът им няма да е по-голям от обичайните количества, прииждащи от река Дунав.

Какви отпадъци да очакваме по Българското крайбрежие?

Що се отнася до Offshore отпадъци, при нас се срещат предимнo предмети от Румъния и Турция. Основен фактор за това са река Дунав, ветровете и морските течения. Корабоплаването също играе голяма роля за появата на чуждестранни отпадъци по нашите брегове. Отпадъците с чуждестранен произход по Българското крайбрежие представляват между 10-15% от всички отпадъци. Този процент може да варира според сезона.

Bobchev, N. (2018)

Още снимки на международни отпадъци може да видите тук:

Как ще протече летния сезон в България? Сезон ще има, както всяка година. Вероятно с някой друг боклук повече, но това не е нещо, с което не сме свикнали. Пиша го с тъга, защото много хора изглежда са се примирили, въпреки че в момента симптоматично се акцентира върху “замърсяването от Украйна”. Не обръщаме внимание на фасове, чашки, бутилки.. Всъщност, отделяме повече време в преглеждане на менюто в ресторант, отколкото да се информираме за негативното въздействие от нашето бездействие.

За да опазим Черно море трябва да мисли мащабно. Да не се ограничаваме в територията на някоя страна. Ще се радвам да споделите тази статия. Тя ще успокои хората, мислещи “за сезона” и може би ще накара други да се замислят за мащабите на този терористичен акт. Благодаря много на моята колежка и приятелка от Украйна – Anastasiya Laznya, докторант в университета в Стокхолм и млад посланик на Черно море от Украйна, за разговорите и споделената информация по темата.

Как можем да помогнем в екологичната и хуманитарна катастрофа в Украйна?

Приоритет в момента е да се помогне на хората, чийто домове и поминък е бил унищожен. Можете да помогнете и на множеството бедстващи животни. Ето как:

  • Help People – осигуряват евакуация и хуманитарна помощ в Украйна. Имат специална мисия за евакуация в Херсонската област. 
  • Rescue Now – предоставяне на храна, медицинска и психологична помощ на евакуирани украинци. Можете да направите дарение специално за филиала в Херсон.
  • Helping to leave – подпомагане на цивилното население в окупираните територии и фронтовите зони (или, в този случай, в наводнените зони) да достигне до безопасно място зад украинските линии. 
  • Vostok SOS – работи и в областта на евакуацията, хуманитарната и психосоциалната помощ и има специална мисия за подпомагане на жертвите на умишлени наводнения.
  • Save Ukraine – оказване на помощ при евакуация на деца и хора с увреждания.
  • UAnimals – голяма организация, която подкрепя усилията за спасяване на животни. Помага на хората да се евакуират с домашните си любимци.
  • Zoopatrul – група за спасяване на животни с няколко мисии в Херсон.
  • Happy Paw – координира работата си с приюти в цялата страна, за да приеме животни, спасени от наводненията.
  • Приюти в други региони посрещат и евакуирани животни: BestFriends, частен приют за животни, чийто капацитет вече е изчерпан, е приел 80 нови животни. Gostomel Shelter, друг частен приют, който е оцелял след окупацията, приема толкова животни, колкото може.

Автор: Никола Бобчев

Източници:
1) Ukrainian Nature Consevation Group: The consequences of the Russian terrorist attack on the Kakhovka Hydroelectric Power Plant (HPP) for wildlife
2) КЕДР: Солеността на Черно море е спаднала рязко след разрушаването на Каховската водноелектрическа централа.
3) СвободнаЕвропа: Замърсяването от “Нова Каховка” е в Черно море. Има ли риск за бреговете на България
4) Bobchev, N. (2018): Концентрация, сезонни колебания и разновидност на морските отпадъци по Българското Черноморие и тяхното детайлно разглеждане при устието на река Ропотамо
5) Lechner, A., et al. (2014): The Danube so colourful: A potpourri of plastic litter outnumbers fish larvae in Europe’s second largest river.
6) Van der Wal, M. et al. (2015): Identification and Assessment of Riverine Input of (Ma-rine) Litter. Final Report for the European Commission DG Environment under Framework Con-tract No EVN.D.2/FRA/2012/0025
7) Stanev, E. V, & Ricker, M. (2019). The fate of marine litter in semi-enclosed seas: a case study of the Black Sea.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *