Другото лице на пластмасата – химикали

Замърсяването с пластмаса е един глобален проблем, който засяга пряко природата ни като цяло. Често виждаме снимки и репортажи със замърсени плажове, морета и реки. Материалът е устойчив и се използва в множество различни отрасли. 40% от пластмасата в Европа се използва за направата на опаковки, които предпазват храната и напитките ни от бактерии и удължават срока на годност, като по този начин се изхвърля по-малко храна (на теория).

Направата на пластмаса не е като да направиш кекс – 200 грама захар, 500 брашно, 2 яйца и т.н. Съпоставката може да ви прозвучи смешна, но всъщност, ако се замислите, е доста резонна. При направата на пластмасата се използват различни химикали, които в определени стойности са позволени или пък не. Проблемът (за нас потребителите) е, че е невъзможно да разберем от какво е направена пластмасата и какво е количеството на дадените химикали в нея. Ако на самата опаковка можем да прочетем, че кексът ни съдържа 25 грама захар на 100 грама продукт, то не можем да разберем колко Бисфенол А има в самата опаковката. При това не трябва да се спираме само върху опаковките. Нека погледнем играчките, с които децата ни си играят вкъщи или на плажа и които се случва да попадат в устата им. През 2015 година ЕС е обявил повече от 2000 продукта като опасни, като една четвърт от тях са детски играчки. BUND (Der Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland) публикува доклад през 2015 година, който описва проблема с вредните вещества в пластмасовите детски играчки. Според доклада 8 от 9 тествани играчки съдържат опасни субстанции. Що се отнася до опаковките, повечето от тях се произвеждат в ЕС, където има определени норми и стандарти, но ако погледнем играчките, то голяма част от тях се импортират. Поради тази причина отново се връщаме на въпроса – Какво има в пластмасата?

И друг път е ставало тема за вредните съставки в пластмасата, така че сега само ще ги изброя накратко. Някои от тях са фталати, като DEHP (Diethzlhexylphthalat), DBP (Dibutylphthalat), BBP (Benzylbutzlphthalat), DIDP (Diisoodecylphthalat), DINP (Diisonylphthalat) и познатия на повечето BPA – Бисфенол А. DEHP, DBP и BBP са обявени от ЕС като „вещества, водещи до безплодие“ и от 2007 година употребата им е забранена при направата на детски играчки и детски артикули. От 2015 година всяко предприятие, което използва тези субстанции се нуждае от допълнително одобрение и контролът е по-строг. Главно DEHP е забранен за направата на опаковки в ЕС, в които се съхраняват продукти с високо съдържание на мазнини. Колкото до Бисфенол А – той остава обозначен в ЕС като „вещество, предизвикващо особено безпокойство“ – повече тук.

Главно се акцентира приемането на микропластмаса по хранителната верига. Виждали сте изображенията с рибата в чиния, погълнала пластмасови частици. Някои видове риби (цаца например) ядем цели, а това включва всичко, което се намира в тях. Разбира се, не само в морските дарове се срещат пластмаси. Същото е и когато се храним с дреболийки, например воденични, дробчета и др. птичи деликатеси.

Но пластмасата не попада в тялото ни само чрез храната и като цяло не самата пластмаса би трябвало да ни тревожи, а по-скоро веществата в нея. Вече е доказано, че в човешките екскременти се срещат пластмаси. Тази новина би могла да се тълкува като доста притеснителна, понеже вече знаем със сигурност, че в телата ни има пластмаса, но също така знаем, че телата ни успяват да изхвърлят материала. Що се отнася до нанопластмасата, която би могла да се акумулира в тъканта ни, там са нужни допълнителни изследвания. За сега е ясно, че тази микроскопична пластмаса оказва влияние на филтриращи водни организми, като някои видове миди показват по-слабо развитие и ниски нива на репродукция. По важният въпрос, който ни касае пряко днес, е, какво има в пластмасата и кои вещества се поемат от организма ни, докато пластмасата е тялото ни.

В страни с по-развита икономика се използват множество пластмаси и производството на отпадъци на глава от населението е по-голяма. В тези държави 90% от населението имат високи нива на Бисфенол А в урината, а едно немско изследване информира за наличие на пластификатори в телата на 97% от всички 2500 деца, взели участие в изследването. Пластмаса, както и веществата, които съдържа, могат да попаднат в телата ни по най-различни начини. Субстанциите в пластмасата могат да се отделят от нея при нагряване, изстудяване / замразяване или просто поради застаряването на предмета, а ние ги приема чрез въздуха, който дишаме, в газообразна форма или чрез прахоляка. Някои вещества могат да влязат в контакт с кожата и от там в организма ни. Като пример за взаимодействие с кожата могат да се дадат някои видове лак за нокти, козметични продукти с пилинг ефект, кремове, мокети или надуваеми матраци.

Как да разберем дали пластмасата представлява заплаха за нашето здраве?

Всъщност на този въпрос не мога да ви отговоря. Има изследвания, които показват различни влияния върху хора и животни, предизвикани от субстанции в пластмасата. Също така има и норми, които следва да се спазват и според които не се очаква негативно въздействие върху човешкия организъм. Въпреки това има два основни проблема. Единият е, че нормите се менят. Ако до 2007 година Бисфенол А се е използвал съвсем спокойно без ограничения, то от 2007 година допустимото количество за килограм човешко тегло е ограничена на 50 микрограма, а след множество изследвания през 2015 година тази граница е намалена само на 4 микрограма / кг човешко тегло. Пластмасата не е само Бисфенол А. Има още множество други субстанции, чиито последствия не са достатъчно изследвани или допустими норми трябва да се коригират. Вторият проблем е, че ние като потребители нямаме възможността да се информираме какво съдържат продуктите (пластмасов стол, маса, бебешко шише, биберон и т.н.) или опаковките, които влизат в контакт с храната ни. Дори и да има въведени норми от ЕС, множество предмети са внос от Азия, където са в сила различни правила.

Все пак ще си позволя да ви дам няколко примитивни, но ефективни съвета, с които може да проверите дали се отделят химикали от пластмасите в дома ви.

Вкусов тест:
Ако използвате пластмасови прибори за готвене (чинии, черпаци, купички и т.н.), имате пластмасово шише за вода или пък пластмасова кутия, в която си съхранявате храната, то може да използвате следния експеримент: Заврете вода в една тенджера. Вземете пластмасовото си шише за вода и едно стъклено шише. Напълнете ги и двете с вряла вода и ги оставете да престоят няколко часа на стайна температура. След 3, 4 часа пробвайте водата. Първо от стъкленото шише – на малки глътки. След това и водата от пластмасовото шише. Ако тя има друг вкус, то по-добре се замислете за алтернатива! Същия експеримент може да повторите с пластмасови купи, кутии, черпаци и др.

Обонятелен тест:
Този експеримент може да се повтори с по-малки пластмасови кухненски уреди, които се водят устойчиви на топлина. Заврете вода в една тенджера и поставете пластмасовия предмет вътре. След известно време помиришете парата, която излиза от тенджерата (внимавайте с температурата!). Ако парата мирише на пластмаса, то този предмет също отделя субстанции. По този начин сравнително лесно може проверите каната си за затопляне на вода. Ако парата от нея има мирис на пластмаса или престоялата вода (няколко часа) има вкус на пластмаса – знаете отговора.

Ще си позволя да ви дам и няколко допълнителни съвета.

• Избягвайте продуктите от мек PVC. Там винаги се съдържат фталати. Ако обърнете внимание – всички пояси, надуваеми матраци и др. надуваеми плажни аксесоари имат специфична миризма.
• Избягвайте купуването на мляко или оцет в пластмасови бутилки и не пълнете шишета от минерална вода с подобни течности.
• Избягвайте да слагате горещи вещества в пластмаса. Ястията за микровълнова фурна в пластмаса са табу! Затопляне на мляко за кърмачета в пластмаса и използването на пластмасови шишета не подлежи на коментар.
• Хранете се с пресни плодове и зеленчуци и избягвайте замразените и пакетирани такива.
• Използвайте стъклени или метални съдове за съхранение и транспортиране на хранителните продукти.
• Избягвайте пластмасите с обозначените за рециклиране знаци 3 (PVC), 6 (PS) и 7 (Other). Те съдържат стирол, пластификатори (фталати) или бисфенол.
• Като за финал. Избягвайте, до колкото е възможно, пластмасовите продукти. Не е нужно краставицата от супермаркета да е опакована в фолио или да е в отделна торбичка от доматите и морковите. 75% от пластмасите ни в България се озовават на депата, като вредните вещества от тях попадат с времето в природата, от която се храним с пресни продукти.

Повече за храната и пластмасата може да прочетете в статията „Здравейте! Какво обядвахте днес?“.

Ако информацията ви е била полезна, ще се радвам да я споделите, а за повече подобни статии следете фейсбук страницата Lessplastic Bulgaria или www.lessplastic.bg