Депозитна система в България – възможно ли е?

Какво е депозитна система?

Депозитната система е организиран процес за събиране, обработване и рециклиране на опаковки от напитки. Системата функционирa със стъклени, с алуминиеви и с пластмасови опаковки от полиетилен терефталат (PET). Алуминият и PET-пластмасата са леки, здрави и подходящи за съхранение и транспорт на напитки. Стъклото от своя страна може да се преизползва между 20 и 55 пъти. Това спестява много средства. Производството на нов алуминий е скъпоструващо, а рециклирането на алуминий е много по-икономичеси изгодно. PET-пластмасата не е по-малко ценна. Един тон рециклиран PET варира между 400 и 450 евро, според пазара. Идеята е лесна. Към напитките, опаковани в пластмаса, стъкло или алуминий, се начислява депозит (например 0,20лв.), който потребителите заплащат при покупката на продукта и получават обратно, когато върнат опаковката.

Къде в Европа има депозитна система?

Обхватът на депозитните системи в Европа постоянно нараства. Това се дължи до голяма степен на новите мерки за редуциране на пластмасовите отпадъци, които трябва да бъдат въведени във всички държави членки на ЕС. До 2029 година 90% от пластмасовите бутилки, пуснати на пазара, трябва да бъдат рециклирани. Към това, до 2025 година всяка пластмасова бутилка трябва да съдржа минимум 25% рециклирана пластмаса. До 2030 година този процент трябва да се повиши на 30%. Новите мерки ще доведат до повишаване на търсенето на чиста, годна за рециклиране пластмаса. А тя безпроблемно може да бъде доставена чрез функционираща депозитна система.

Какви са ползите от въвеждането на депозитна система?

Депозитната система допринася за намаляване на общото количество отпадъци. От общия отпадък се изваждат всички бутилки и кенчета. Това води до по-малък обем на битовия отпадък. Към момента в България голяма част от отпадъците се депонират или изгарят. Капацитетът на много депа вече е критично висок. Депозитната система позволява събиране и обработване на чист материал. Колкото по-чиста е суровината, толкова по-висока цена може да се получи за нея. Както вече бе споменато, пластмасовите бутилки са изработени предимно от пластмасата полиетилен терефталат, позната още под абревиатурата PET (polyethylene terephthalate). Държави с функционираща депозитна система показват много високи нива на събран и рециклиран PET.

Литва – добрият пример за депозитна система

Често даваме като добър пример Германия, Швейцария или Дания. Страни с добре развита икономика и традиции в управлението на отпадъци. Същевременно е трудно да се конкурираш с най-добрите и техните успехи изглеждат недостижими. Именно поради това Литва е много добър пример, който ни показва, че с политическо желание и комуникация със секотра всичко е постижимо.

През 2014 година системата за събиране на опаковки в Литва е била подобна на системата в България в момента. В големите населени места са налични по четири основни контейнера, чрез които се събира пластмаса и метал, стъкло, хартия и битов отпадък. Тогава се представя идеята за депозитна система, както на политическо ниво, така и сред големите производители на напитки. Разбира се, не липсва и критика, относно функционалността.

Голямо позитивно влияние върху дискусията оказват съседните скандинавски държави, където разделното събиране и рециклирането са на много добро ниво. Ключова роля за въвеждане на системата се оказва работата на правителството с индустрията. Разпоредбите за функционалността и контролът върху системата са съставени от правителството, а отговорността за изпълнението е оставена производителите. Това дава възможност на редица търговски предприятия и дружества, сред които са Литовската асоциация на пивоварите и Литовската асоциация на производителите на минерална вода, да участват активно в сдружението с нестопанска цел, което управлява депозитната система на Литва.

Депозитната система в Литва започва да функционира на 01.02.2016 година. До края на 2016 година удвоява стойностите рециклиран материал, постигнати през 2015 година. Изискванията на ЕС за рециклиране на 90% от пластмасовите бутилки, пуснати на пазара, са покрити още през втората година на функциониране на системата. За първите три години са събрани и рециклирани 1,5 млрд. опаковки, чието тегло възлиза на 56 000 тона оползотворен материал. Това доказва, че депозитните системи са реален метод за повишаване нивата на рециклиране.

Как функционира депозитната система в Литва?

Депозитната система на Литва обхваща всички метални, пластмасови и стъклени опаковки от безалкохолни и нискоалкохолни напитки с вместимост от 0,1 до 3 литра. Всички бутилки и кенчета имат лого и баркод. Това показва, че са част от депозитната система. Към тях се начислява депозит от 0,10 евро, а потребителите получават депозита си обратно, при връщане на опаковката. Предаването може да се осъществи чрез вендинг машини или лично предаване в магазин, или пункт за събиране на опаковки. Опитът на Литва показва, че потребителите предпочитат предаването на опаковките чрез вендинг машини. Те са позиционирани в големите супермаркети и са удобни за употреба. 89% от събраните опаковки е с помощта на вендинг машини. Към момента в столицата Вилнюс има над 300 локации за предаване на опаковки. Към 2022 година броят на локациите в цялата страна е почти 3000.

От ключова роля за фунционирането на системата са производителите и доставчиците на напитки. Производителите са задължени по закон да подсигурят оползотворяването на техните опаковки. В България това се случва, като производителите заплащат такси на основните фирми за събиране и рециклиране. В Литва прозиводителите са част от тази система. Те влагат “такса опаковка” в единната система за събиране на опаковки за страната. Пластмасовите и алуминиевите опаковки са събират в чували, запечатани с пломба, обозначаваща локацията, броя опаковки и датата. От значение е тя да фунционира подобаващо. Голям плюс е, че доставчиците също са част от системата. След доставка на стоките към съответния супермаркет, те не се връщат празни, а транспортират събраните опаковки до пункта за рециклиране. По този начин се спестяват средства за транспорт и CО2 емисии. Според прогнози, от 2016 година литовската депозитна система е спестила 152 400 тона CO2 емисии на страната.

Само за две години, след въвеждане на системата, 97% от хората в страната са на мнение, че депозитна система за опаковки в Литва е била необходима и са доволни функционалността. 95% от хората отчитат, че отпадъците сред природата – в паркове, езера и екопътеки са намалели, след въвеждане на системата. Освен това 93% от литовците споделят, че след въвеждане на системата се отнасят по-отговорно и към другите видове опаковки. За тях остават в сила цветните контейнери за събиране, които познаваме от практиката в България.

Възможна ли е депозитна система в България?

Примерът с Литва е показател, че е нужно единствено административно и икономическо желание, за да се въведе депозитна система. Депозитна система по примера на Литва е приложима за страната ни. Всъщност, тя е задължителна, ако искаме да достигнем възложените от ЕС цели за рециклиране. Още от 2012 година е наличен доклад за възможността за въвеждане на депозитна система в България. За жалост, крайното заключение е, че “екипът изготвил проучването не подкрепя прилагането на депозитна система в краткосрочен аспект“. Това се дължи до голяма степен на отказа от бранша да е част от системата и голямата първоначална инвестиция от 130 млн. лева. Тази “голяма” инвестиция може да ни струва скъпо 10 години по-късно. Свидетели сме на огромно замърсяване с отпадъци за еднократна употреба, голяма част от които са пластмасови бутилки. Четвърт милион лв. бяха похарчени за почистването само на един водоем, след значителното замърсяване с отпадъци, в началото на 2021 година.

Ако бяхме въвели депозитна система за опаковки през 2013 година, то днес щяхме да събираме и рециклираме 92% от пуснатите на пазара PET бутилки (1,04 млрд. бутилки). Спокойно бихме покрили изискванията на ЕС. Щяхме да се отличваме с добри резултати и при рециклирането на алуминиеви кенове (77 млн. кена / 92% от тях рециклирани) и стъклени бутилки (80 млн. стъклени бутилки / 92% рециклирани). Очакваният среден годишен приход от суровините би възлизал на почти 20 млн. лв. а от непотърсени депозити около 11 млн. лв. Освен тези приходи трябва да се отбележи и спестяване на разходи! Разходи по депониране на отпадък и разходи за природата. Рециклирането на гореспоменатите количества спестява 35 750 тона CO2 еквивалентни емисии. Което, икономически погледнато, са 1,8 млн. лв. при цена от 25 евро за тон CO2 .

Тези изчисления са описани в доклада от 2012 година. По примера на Литва можем да достигнем гореспоменатите добри стойности, само в рамките на три години от въвеждане на системата. Липсата на действия и отлагане във времето не би се отразило добре в икономически и екологичен аспект. Нужно е да действаме днес, за да направим водоемите си отново чисти и да повишим нивата си на рециклиране.