Съкровищата на плажа: най-редките и често срещани миди в Черно море (определител за мидички)
Изтегли нашия определител за мидички безплатно в А3 формат или А4 формат
Какви миди живеят в Черно море? Кои са най-често срещаните миди, и кои са най-редките на плажа? Как да ги разпознаем? От LessPlastic Bulgaria направихме първият пътеводител за мидички, напълно безплатен и на достъпен език.
Средиземноморска мида гребен (Pecten jacobeus) е красива солидна мида. Черупката има между 14-16 ясно изразени ребра и е оцветена в светли цветове и варира от бяло до кремаво и светло оранжево. През последните десетилетия няма регистрирани живи екземпляри в Черно море. Мидата има силно културно влияние, като едно от най-значимите е Пътят на Свети Якоб (оттам и името jacobeus). Мидата е символ и маркира множеството поклоннически пътища (Camino de Santiago), водещи до Сантиаго де Компостела. Мидата се консумира от хората, а ловът ѝ се извършва с тралове, които повреждат морското дъно.
Въпреки че трудно можете да откриете мидите, символ на Свети Якоб живи, то можете да откриете техните братовчеди. Шелка или мида гребен (flexopecten ponticus) е красива мида в многообразни цветове. Смятана за изчезнала в Черно море, тя отново се среща във водите около Созопол и популацията ѝ се възстановява. Мидата е деликатес в много региони по света. Може да се придвижва, подскачайки по морското дъно, като изтласква силно вода при затваряне. Колко цветове от красивите шелки вече сте събрали?
Черна морска мида (Mytilus galloprovincialis) има гладка, синьо-виолетова, черна или кафява черупка. Размерът ѝ достига 12 см. Живее прикрепена за скали или една за друга на морското дъно до 40 метра дълбочина. Черната мида се храни с планктон, като филтрира по близо 5 л вода на час. Използва се за биоиндикатор за качеството на водата. Мидата е ядлива и се отглежда в аквакултури. Производството ѝ в българските води на Черно море надхвърлят 3000 тона годишно.
Със сигурност сте виждали тези малки мидички по плажа. Всъщност това не са бебета на черната мида (Mytilus galloprovincialis), а техен братовчед джудже. Митиластър (Мytilaster lineatus) наподобява черна морска мида в миниатюрни размери. Размерът на черупката достига до 2,5 см. Те се прикрепя по скали, себеподобни или дори водорасли. Както по-големия си братовчед, тя също се храни с планктон, филтрирайки морска вода и е важен вид за цялата екосистема. Погледнете по пясъка при следващата разходка и е много вероятно да ги откриете.
Модилус (Modiolus phaseolinus) е сред най-често срещаните видове миди в Черно море. Доминиращ вид на дълбочина над 40 м. Пясъкът на много места на тази дълбочина е именно от черупки от този вид. Черупката е издължена сива или кафеникава. Под влиянието на УВ-лъчи на брега може да стане по-светла до синкаво. Достига до 6 см и живее няколко години.
Европейска плоска стрида (Ostrea edulis) обитава крайбрежните морски и полусолени води. Предпочита тинесто-песъчливо дъно до дълбочина от 40 м. Черупката е между 6-9 см, дебела и солидна, с овална или крушовидна форма, а при младите индивиди е кръгла. Двете черупки не са еднакви – лявата е по-голяма, изпъкнала, а дясната е по-малка, плоска. Мидите често са слепени много здраво една за друга. Видът рядко се намира жив, тъй като популацията им в Черно море е почти унищожена. Причините са комплексни – затлачване на дъното и задушаване, хищникът рапана и микропаразити в мидите.
От тази красива мидичка ще откриете само една черупка. Причината е, че Патела (Patella caerulea) живее по открити скалисти брегове залепена за скалите. Затова не се нуждае от втора черупка. Черупката е тънка с овална форма. Слабо изпъкнала като конус. Цвета е бяло сив до зеленикаво сив. Можете да откриете множество красиви и различни по размер екземпляри. Максималният размер, който достига в Черно море е 4 см.
Кои миди живеят заровени в пясъка?
Анадара (Anadara kagoshimensis) е солидна мида с размер до 6 см. Черупката е здрава и издута, като лявата е малко по-издута. Бяла на цвят със зеленикаво-кафяв или тъмнокафяв слой. Ако е стояла дълго време на плажа можете да я октриете и чисто бяла. Среща се по песъчливо-тинести дъна в плитката част на крайбрежието, но може да се открие и до 40 м дълбочина. Внесена е в Черно море през 80те години на 20 век, вероятно като ларва в баластни води на кораби. В Китай, Япония и Корея се отглежда в аквакултури за консумация. По черупката има 30–34 ребра, което я различава от другите сходни видове. Един от най-обичаните видове за колекционерите на мидички!
Зелена сърцевидка (Cerastoderma glaucum) е мида, която може да живее както в сладка, така и в солена вода. Среща се в плитката част на крайбрежието, устия на реки и затворени заливи. Достига 5 см. Размножава се между май и юни, и живее между 2-5 години. Цвета варира от светлозелен до кафяв. Черупката има 22-24 ребра. Колко ребра има вашата?
Списула (Spisula triangula) е сред често срещаните видове в Черно море. Живее заровена в чист пясък и обитава морското дъно до дълбочина от 20 метра. Черупката е триъгълна, което подсказва и името (triangula). Има кремав, светложълт или бледокафяв цвят. Може да се срещат и оранжеви или тъмни екземпляри. Красивите цветове я превръщат сред една от най-търсените видове по плажа.
Тенуис (Moerella (Tellina) tenuis) е малка крехка мидичка, която живее само една година. Поради това рядко можете да я откриете здрава на плажа. Ако все пак успеете, вие сте късметлия! Черупката е плоска и овална със заоблени ъгли. Цветът варира от светлорозов, жълтеникав, бял до бледолилав. Повърхността е гладка и лъскава, което е характерно за рода Tellina. Среща се в пясъчни и тинести седименти.
Moerella (Tellina) donacina обитава в меки седименти (пясък и тиня) и се среща на дълбочина над 10 метра. Живее само една година, но е сред най-красивите мидички в Черно море. Те е крехка с гладка и издължена черупка. Цветовете варират от светлорозов до кремаво и жълтеникаво.
Защо траленето за бяла мида е забранено?
Добивът на бяла мида всъщност е разрешен. Но е разрешен лова с водолазен способ. Това означава, че е позволено водолази да събират мидите под водата, ако преди това се сдобият с разрешение. В България има няколко фирми с разрешения за такъв добив, но реално той не се изпълнява чрез водолази, а незаконно, с тралове и драги. Тралещите лодки излизат предимно вечерта, когато от Изпълнителната агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) не извършват проверки. Но дори и при проверки, бракониерите могат да бъдат санкционирани ако на лодката им има трал. Масова практика е при проверка да се изоставя трала на морското дъно. Глобите също са незначителни, като максималния размер е 4000 лв. Добивът от бяла мида през 2021 година е бил малко близо 758 тона. През изминалата година държавата въведе тримесечна забрана за всякакъв вид добив на миди, но всяка забрана е от година за година се променя с всяко правителство.
Кои миди включва добива на “бяла мида”?
Навсякъде се говори за “бяла мида”, но коя е тази мида? Всъщност това не е само една мида. Под названието “бяла мида” спадат показаните по-долу видове. В България не ги консумираме. Те са деликатес предимно в средиземноморските страни, като лидер по добив и консумация е Италия.
Хамелеа (Chamelea gallina) е мида, която живее заровена в пясъка. Среща се на дълбочина между 5 – 55 метра. Храни се с планктон и мъртва органична материя, филтрирайки морската вода. Черупката е дебела и солидна, покрита с много фини ръбчета. Цветът е мръсно бял или кремав с три широки червеникавокафяви ивици. Мидите се размножават между юни – септември, като възрастните екземпляри достигат до 8 години. Видът се лови интензивно с цел консумация. Мидите се ловят с драги и тралове, които повреждат морското дъно. Поради това в ЕС е въведена директива за минимален допустим размер на улов от 2,2 см, а траленето в България е забранено!
Питър (Pitar rudis) е сред често срещаните миди в Черно море. Наподобява на Хамелеа (Chamelea gallina), но е по-малка и с повече червеникавокафяви ивици. Среща се на дълбочина до 40 метра. Живее заровена в пясъка. Лови се с драги и тралове, които повреждат морското дъно. Както и при Хамелеа, и при Питър могат да се срещат тъмносиви екземпляри, което се дължи на дълбочината на заравяне.
Ауреа (Polititapes aurea) има здрава овална черупка. Цветът обикновено е светложълт до златист, с по-тъмни шарки или линии, което я прави лесна за разпознаване. Живее заровена в пясъка. Консумира се като деликатес. Лови се с драги и тралове, които повреждат морското дъно. Среща се все по-рядко в Черно море.
Донакс (Donax trunculus) е често срещан вид в Черно море. Живее в плитката част до 2м дълбочина, заровена в чист пясък. Мидата е плоска и продълговата със заоблени ръбове, което и помага лесно и бързо да се заравя в пясъка. Лесно може да я срещнете жива в плитката част. Ако я откриете, можете да се уверите колко бързо е заравя. Цветът варира от светложълт до кафяв, с често срещани лилави, бели и сиви нюанси. Видът се лови интензивно с цел консумация на ръка или с драги и тралове.
Кои са най-малките мидички, които можете да откриете в Черно море?
Ето и най-малките мидички, които можете да откриете по плажа. Те са основна съставка на пясъка. Много са крехки и е вероятно да са счупени на малки парченца, но ако ги откриете сте голям късметлия!
Лентидиум (Lentidium mediterraneum) е малка мидичка, която живее само една година и е често срещана в плитката част на крайбрежието. Има гладка повърхност, а цветовете са разнообразни и варират от бежово до оранжево, жълтеникаво или розово. Възрастните достигат едва 7 милиметра.
Гаудия (Gouldia minima) е микроскопична мидичка, която живее в меките седименти на дълбочина между 10-30 метра. До 1980 е била сред основните видове по крайбрежието, но се среща все по-рядко, заради основния хищник Рапана. Черупката е почти кръгла, гладка със светло бежов цвят.
Люси (Lucinella divaricata) е малка фина мидичка, която обитава плитката част от крайбрежието. Често срещана. Формата е почти кръгла с бледо кремав цвят и понякога леки жълти оттенъци. Супер силата ѝ е, че може да живее и в местообитания с малко кислород. Достига едва половин сантиметър.
Лорипес (Loripes lucinalis) е най-голямата сред най-малките, като размерът ѝ понякога надхвърля завидните 1 см. Била е сред основните видове миди, но се среща все по-рядко, поради основния хищник рапана. Черупката е кръгла и гладка, а цветът е кремав или жълтеникав. Обитава тинесто дъно и също има супер сила, да живее на места с по-малко кислород.
Миди гиганти – кои са най-големите миди, които можете да откриете в Черно море?
След като видяхте най-малките мидички, ето и гигантите. Мидите, които няма как да пропуснете по плажа и можете да отнесете горди като трофей у дома.
Бялата пясъчна мида (Mya arenaria) е силно инвазивен вид мида. Внесена е в Черно море през 60те години на 20 век. Живее в тинести местообитания и може да понася и по-сладка вода, поради което се среща често в близост до устия на реки. Един съвет към търсачите – ако отидете на устието на река Ропотамо ще я откриете! Достига големи размери. Формата може да се променя и варира от овална до издължена. Цветът е бял до жълтеникав. Размножава се до два пъти годишно, а продължителността на живот е завидните 12 години.
Дяволски нокът (Solen vaqina). Ако сте израснали на морето със сигурност сте ги събирали и сте си правили “маникюр” с мидички. Дяволския нокът е издължена мида, която живее вертикално заровена и може да се закопае на дълбочина до 1 метър. Лесно разпознаваема поради формата си, със светлокафяв или кремав цвят. Среща се рядко. Обича тинесто дъно, където може добре да се зарови. Търсете я заедно с другия гигант на Ропотамо!
Охлюви в Черно море
Въпреки че разгледахме всички мидички, които можете да откриете по плажа, нашият пътеводител далеч не приключва дотук. Ще ви покажем красивите раковини, които няма как да подминете. Разбира се, за да откриете някои от тях ще трябва да се потрудите!
Широка гибула (Gibbula divaricata) е вид малък морски охлюв с конусовидна черупка. Солидна речупка с размери до 2 см и жълтеникав до зелен цвят с розовочервени начупени линии. Среща се на скалистото дъно с дълбочина до 20м. Не живее в група. Среща се по един екземпляр и се храни се с водорасли.
Белезникава гибула (Gibbula albida) е вид малък морски охлюв с конусовидна черупка. Тя е солидна и достига размери до 2,4 см. Среща се в светъл близо до бял цвят, но и в тъмно кафяв цвят. Цвета варира според местообитанието. Обитава тинесто дъно с дълбочина до 30м. Не живее в група. Среща се по един екземпляр и както повечето охлюви също обича да пасе водорасли.
Адриатическа гибула (Gibbula adriatica) е третият вид малък морски охлюв с конусовидна черупка. Тя е солидна и достига размери до 1,4 см. Среща се в светъл близо до бял цвят, но и в тъмно кафяв цвят. Обитава песъчливото дъно и също се храни се с водорасли.
Триколия (Tricolia pullus) е вид малък морски охлюв с лъскава черупка, достигаща едва 0,7 см. Раковините от триколя са истински трофеи. Много красиви и пъстри. Цветът ѝ варира от кремав до бял с розови или пурпурнокафяви петна, разположени спираловидно в зигзагообразени шарки. Среща се върху водорасли в плитката част. За разлика от братовчедите си, триколията се храни с мъртва органична материя. С други думи, този охлюв е мършояд.
Триция (Tritia pellucida), наричан още охлюв циклоп, е вид малък морски охлюв с размер до 0,8 см. Цветът на черупката е бял до жълтеникав в основата, с различни кафяви или зеленикави шарки, наподобяващи пламъчета или точки. Среща се в плитката част на крайбрежието върху фин пясък и в близост до притоци със сладка вода. По подобие на Триколата, Триция също се храни с мъртва органична материя.
Мрежеста триция (Tritia reticulata), наричан още “мрежовит охлюв” или “тинест охлюв”. Черупката е дяснонавита и дебелостенна. Достига височина от 3 см и ширина 1,5 см. Цветът е основно кафеникав с тъмни ивици. Наименованието подсказва, че обитава меките фините тинестите седименти, в които може да се зарови. Храни се предимно с мъртви организми, които може да открие от 30 м разстояние, с чувствителното си обоняние. Понякога се храни и с жива плячка, състояща се предимно от хайвер на по-големи риби, като пробива яйцата и ги изсмуква.
Битиум (Bittium reticulatum) е малък охлюв достигащ размери от 1,5 см височина и 0,6 см ширина. Има твърда, издължена черупка с изпъкнали ивици. Цвета варира от тъмно кестеняв до жълт.
Трофонопсис (Trophonopsis breviata) е сред най-красивите раковини в Черно море. Достига размери от едва 1,2 см. Има нежна черупка. Окраската е чисто бяла или бледо розова до червено-кафява, когато се намира до червени водорасли. Може да се открие до 150м дълбочина. Хищник е, който се храни предимно с дребни двучерупчести мекотели, като пробива черупките, инжектира отрова в тях и изяжда отворените мекотели. Проявява канибализъм и може да се храни със себеподобни.
Цитириум (Nassarius reticulatus) е охлюв с дължина на черупката до 5 см. По това се нарежда сред един от големите охлюви в Черно море. Черупката е грапава и издължена. Цвета е сив или светлокафяв с тъмни петна. Живее в плитчини с песъчливо или тинесто дъно. Среща се близо до скали и камъни.
Това не е охлюв, а малко раче. Но не можем да го пропуснем да го наредим до тези красиви раковини. Рачето си няма дом. Наричан е рак пустинник, но се среща и като рак отшелник. За да предпази меката част от тялото си, той използва празни раковини от охлюви. Лявата му щипка е значително по-голяма от дясната, която е с много власинки. Обитава плитката част от крайбрежието и предпочита пясъчно дъно. Ако лятото сте на плаж Златна рибка или Градина до Созопол, вземете маска и шнорхел и се полюбувайте на гвардията от малки рачета по дъното.
Рапана – хищникът на Черно море
Рапанът, с научно название Rapana venosa, е хищен морски охлюв. Неговата родина са Средните и Южните части на Японско море (на север до Владивосток и брега на Северна Япония). Видът за първи път е намерен в Черно море през 1946 г. в залива на Новоросийск (североизточното крайбрежие на Черно море). Оттам се разпространява в Азовско море и източните части на Средиземно море. Към 1950 г. предизвиква големи опустошения по мидените банки на Кавказкото крайбрежие, по-късно и на Крим. Между 1959 и 1972 г. вече се разпространява и в западното и в южното крайбрежие на Черно море. През 1970 г. вече е обичаен вид за целия Черноморски басейн. През 1973 г. е описано и наличието му по Италианското крайбрежие на Адриатическо море, а през 1998 г. – и в залива Чесапийк по Северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан. Има регистрирано находище на рапан и по югоизточните брегове на Южна Америка. Пренасът на вида от родните му места в други морета и океани се осъществява с баластни води и полепнали пашкули с яйца по дъното на корабите. Самита пашкули с хайвер са много интересни и също можете да откриете по плажа.
Рапанът се храни с обикновена черна мида (Mytilus galloprovincialis), но изяжда и други по-малки видове миди, като Хамелеа. Интересното при рапаните е, че можете да определите възрастта им по пръстените на черупката. Не обичат студена вода, затова активно е хранят и размножават през лятото, а през зимата се заравят в пясъка. Цвета на раковината се различава според местообитанието. При рапаните, които се хранят на пясъка, тя е по-светла, докато при тези, които пълзят по скалите е по-тъмна.
Няма преки врагове в Черно море, въпреки че се предполага, че някои раци като синия рак и пагура могат да се хранят с рапани. Може би един от преките хищници сме ние хората. С течение на времето рапана се е вписал все повече в рецептите на местното население по крайбрежието.
Все пак някой има полза от Рапана. Било то не дииректна. В Черно море има още един вид рак пустинник (Clibanarius erythropus). Той също си няма дом и търси изоставени черупки. Той е по-голям по размер от братовчед си и празните черупки от рапани са идеално прикритие за меките и незащитени части от тялото му. Ракът не може да нападне рапан и да го извади от черупката му, но използва празни или се бие със себеподобни, за да се настани в техния дом.
Дяволче или дяволски орех – що е то?
Какво е това създание? В морето ли живее? Как се нарича? Може би го знаете като дяволче и спада към съкровищата, които можем да открием на плажа. Много от децата, израснали или прекарали летата си на юг от Бургас, са виждали или събирали дяволчета по плажа. И със сигурност са се запитвали, как ли живеят или се хранят.
Всъщност “дяволчето” не е морско създание, а е растение, което живее във влажни зони по крайбрежието. Нарича се дяволски орех или воден орех. Едногодишно водно растение от семейство Lythraceae. Прилича на водна лилия. Расте в заблатени местности, бавнотечащи реки и разливи на реки със сладка и полусолена вода. Поради това, изсъхналите плодове ще откриете по пясъка на плаж Дюни, прелетели от блатото Алепу. Всъщност плодовете могат да се ядат. Имат приятен вкус и наподобяват на сладък варен картоф или кестен. В България обаче видът е застрашен от изчезване и консумацията на плодовете му е забранена.
