Kunststoffmesse Düsseldorf – най-големият търговски панаир за пластмаса и гума
Между 16.10 и 23.10 в Дюселдорф (Германия) се проведе най-големият търговски панаир за пластмаса и гума в света (Kunststoffmesse Düsseldorf). Събитието се провежда на всеки три години през месец октомври и е с огромен интерес, както за предприятия в областта на рециклирането, сортирането и произвеждането на пластмаса и гума, така и в научната сфера. Панаира се простира на площ от над 170 000 м2, фирмите и организациите, представящи своите продукти и проекти, са от над 60 страни, а броят посетители възлиза на над 225 000 души за целия период. Една от важните тазгодишни теми бе „Кръгова икономика“ – как пластмасата да не се превърне в отпадък, а да си остане суровина. На панаира се срещаха и множество проекти, борещи се със замърсяването с пластмаса. Имах удоволствието да посетя това голямо събитие и може би моите впечатления ще са интересни и на вас.
Като човек, който се интересува от пластмаса, но който за първи път посещава такова голямо събитие се чувствах като дете в огромен увеселителен парк, без план откъде да започна. Реших, че трябва да започна с най-голямата въртележка и се отправих директно към щанда на PlasticsEurope. Може би сте чували за PlasticsEurope. Що се отнася до производство на пластмаса, то често се цитират и споделят техните статистики. PlasticsEurope е асоциацията на производителите на пластмаса в Европа. Това може би бе една от най-интересните атракции за мен. До този момент бях чел само доклади с данни, статистики и виждания на асоциацията, но сега имах възможността да видя хората зад тази общност на живо. За мое щастие точно в този момент на щанда им имаше организиран блок с презентации, свързани с кръговата икономика. Както се разбира и от посланието на PlasticsEurope – Plastics shape the future (пластмасата оформя бъдещето) главно се акцентираше на това, как пластмасата може да се използва повторно и като суровина. Темата за намаляване на пластмасата и „Zero Waste – култура“ нямаше никакво място на това събитие. Все пак, колкото и екологични да се представят определени предприятия, в крайна сметка всичко се свежда до приходите на компаниите.
Някак си между множеството презентации все пак бяха попаднали хора, които мислят в тази област (намаляване на отпадъците) и бяха достатъчно смели (дори и със своите малки проекти) да представят вижданията си на сцената на асоциацията на производители на пластмаси в Европа.
Първото много добро впечатление бе от проекта OzeanKind. Зад проекта стоят двойка млади хора (Миша и Марина), които работят с деца, училища и рециклиращи компании в Занзибар. Идеята е проста. Организират се образователни срещи с деца, учители и директори, на които се споделя ползата от разделното събиране. За да е по-интересно за децата Миша и Марина конструират съоръжения за събиране на пластмаса (подобно на нашите съоръжения за събиране на капачки в някои градове). Средствата от събраната пластмаса там се дарява на училищата, а с тези пари те могат да организират екскурзии или да подобрят средата за обучение на децата. Това е основната мисия. Кратка, проста и благородна. Миша сподели в презентацията си, че до този момент проектът им е струвал само 5000 евро, което е изключително малка сума, в сравнение със средствата, с които оперират предприятията на панаира за пластмаса. По този начин той накара хората да помислят, че всеки от нас може да направи промяната, но и че големите предприятия трябва да подпомагат подобни начинания.
Вторият проект, който привлече вниманието ми и който бе още по директен с посланието си към фирмите и посетителите на панаира бе Clean river project. Група от рафтинг и сърф любители и хора, посветени на изкуството, се опитват, чрез своя проект, да покажат на немските граждани, че проблемът с пластмасата не е само в медиите и страните извън Европа. Реките, преминаващи през територията на Германия, са със значително замърсяване. Създателят на проекта (Щефън Хорх) бе донесъл със себе си пластмасата, която бе събрал преди дни само от 100 метъра от дължината на река Рейн и я разпръсна демонстративно на сцената на PlasticsEurope. Така мотото на асоциацията (Plastics shape the future) показа своята негативна страна.
Щефън е много ентусиазиран и позитивен човек. Имах възможността да му благодаря за презентацията и да поговорим за проекта. Споделих му, че при реките в България този проблем е също толкова голям и че повечето хора (за жалост) не обръщат особено внимание на това. Разменихме си контактите и е много възможно Clean river project да се появи и в България. (може да видите как изглеждаше устието на р. Ропотамо през 2018 година тук или да прочетете повече тук)
Освен тези две презентации на панаира имаше и други добри примери за намаляване на отпадъците от пластмаса.
От P&G бяха представили новата бутилка на Lenor, чиято обвивка се сваля лесно с машини и това я прави по-лесно рециклируема. На фейсбук страницата на Lessplastic Bulgaria съм споменавал, че не всички пластмаси са еднакви. Например една такава бутилка е направена от ПЕТ (полиетилентерефталат), докато обвивката (етикета) и капачката са от PE (полиетилен). При това PE се разграничава между HDPE (полиетилен с по-голяма плътност), LDPE (полиетилен с по-малка плътност) и др. Колкото по-добре сортирана е пластмасата (вид, цвят..) толкова по-добра цена получават предприятията по сортиране и рециклиране.
Други добри примери:
Повече за производството на пластмаса и машините с които тя се произвежда може да прочетете тук.