Ново проучване: Замърсяване с микропластмаса между Созопол и Приморско
Колко микропластмаса има в пясъка на плажа или на морското дъно?
На този въпрос вече можем да отговорим. Или поне що се отнася за Созопол, устието на река Ропотамо или Маслен нос и залива св. Параскева. Радвам се да ви споделя резултатите от ново проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, в което участвам.
Статията изследва замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по южното българско крайбрежие на Черно море, в Созополски залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос. Най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски залив – 464.44 ± 272.50 частити за кг пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици за кг пясък на морското дъно). Най-често срещани са влакната, съставляващи 72,3% от микропластмасата на брега и 91,7% от микропластмасата на морското дъно. 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.
Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете “Златна рибка”, “Градина” и “Червенка” между градовете Созопол и Черноморец е между 2-4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море, докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизирани зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море (826 ± 545 MP частици / кг пясък) D’Hont et al., 2021, Балтийско море (863 ± 1371 частици / кг пясък) Chubarenko et al., 2022, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф (585 ± 1114 частици / кг пясък) Maes et al., 2017.
Кои са основните източници на замърсяване с микропластмаса?
Потенциални основни източници на замърсяване са отпадни и дъждовни води, и деградация на пластмасови обекти от бита, туризма, риболова и аквакултурите. Резултатите също така показват, че морските седименти действат като “резервоар” за микропластмаса, която остава архивирана в седиментите за дълъг период от време.
Повече информация можете да прочетете в проучването.
Никола Бобчев,
21.10.2024