Мулч фолио – как пластмасата навлиза в градината ни
Отново е това хубаво време. Приятни температури, слънце и подготвяне на разсад за градината. Домашно производство, но отново увито в пластмаса като в супермаркет!
За да не е много нишова статията нека да я започнем с термина „мулчиране“. Мулчирането е покриване на почвата със слой материал, за да запазим влажността в почвата, предотвратим растежа на плевели, увеличим плодородието или просто за декорация. Мулчът може да бъде от слама, чакъл, стърготини, картон и все по-често срещаното пластмасово фолио.
Пластмасовото мулчиране е признато като иновативен селскостопански метод, който повишава добивите на култури, особено в сухи и студени климатични условия. Предимствата включват по-ефективно използване на водата, ускорено засаждане, продължителен добив, лесно прибиране на реколтата и както и защита от вредители.
Въпреки това недостатъците стават все по-очевидни. Под влияне на UV-лъчи и метеорологичните условия пластмасовото покритие се разпада на малки частици и води до образуване на микропластмаса. Измерената концентрация на полиетиленови частици в земеделска почва може да достигне до 2000 бройки за килограм (Kim et al., 2021).
Тези малки синтетични частици променят физичните, химичните и биологичните характеристики на почвата. Те не само влошават качеството на почвата но и намаляват производителността на културите. Също така представляват значителна опасност за организмите от почвената екосистема.
Какви са негативните последствия от мулчиращото фолио?
Почвата не е просто „пръст“ – тя е сложна система с пори и пространства, които помагат на водата да се движи и на корените да растат. Когато микропластмаси попаднат в почвата, те нарушават тази фина структура. Представете си, че строите замък от пясък, но смесвате и парченца пластмасови конфети – няма да се държи по същия начин. Така микропластмасите променят способността на почвата да се свързва в бучки (агрегация) и да задържа вода – нещо, от което зависят растенията и целите екосистеми.
Частиците биват погълнати от почвени животни като червеи. Проблемът е, че пластмасата не носи енергия. Тя заема място в храносмилателната система, което означава по-малко място за истинска храна. Това води до енергиен дефицит, който променя поведението на животните – те се движат по-бавно, по-трудно се пазят от хищници, а начинът им на хранене се изменя. Тъй като тези животни играят ключова роля за здравето на почвата, промените в тяхното поведение могат да доведат до промени в почвената структура и водния баланс.
Още един скрит ефект е, че микропластмасите създават нова среда за живот, върху които могат да се заселят микроорганизми. Тези малки „пластмасови острови“ привличат различни от обичайните микроорганизми около корените на растенията. Това променя състава на почвената микробна общност, което от своя страна влияе върху цикъла на хранителните вещества и ензимната активност. Резултатът? Растенията може да развият различна форма на кореновата система и да израстат с по-малка биомаса. Синтетичните частици могат също да променят динамиката на въглерода и азота в почвата. Промяната на жизненоважни хранителни вещества като азот (N) и фосфор (P) рефлектира върху развитието на растенията.
Микропластмасите в почвата са невидими с просто око, но ефектите им са осезаеми. От начина, по който почвата задържа вода, до поведението на животните и растежа на растенията – тези миниатюрни замърсители тихо променят подземния свят, от който всички зависят.
Източници:
Qiang, L., Hu, H., Li, G., Xu, J., Cheng, J., Wang, J., & Zhang, R. (2023). Plastic mulching, and occurrence, incorporation, degradation, and impacts of polyethylene microplastics in agroecosystems. Ecotoxicology and Environmental Safety, 263, 115274. https://doi.org/10.1016/j.ecoenv.2023.115274
Khalid, N., Aqeel, M., Noman, A., & Fatima Rizvi, Z. (2023). Impact of plastic mulching as a major source of microplastics in agroecosystems. Journal of Hazardous Materials, 445, 130455. https://doi.org/10.1016/j.jhazmat.2022.130455
Kim, S.-K., Kim, J.-S., Lee, H., & Lee, H.-J. (2021). Abundance and characteristics of microplastics in soils with different agricultural practices: Importance of sources with internal origin and environmental fate. Journal of Hazardous Materials, 403, 123997. https://doi.org/10.1016/j.jhazmat.2020.123997