Блог

Колко отпадъци плават в морето след наводненията през септември?

Част от работата ни в Лабораторията по морска екология в Созопол е да следим за качеството на морската вода. От 2021 година въведохме мониторинг на плаващите морски отпадъци между Бургас и Приморско. Количеството плаващи отпадъци се различава през сезоните. Най-голямо замърсяване се наблюдава именно след наводненията през септември 2023 година – до 1700 отпадъка на км2.

Какво са плаващи морски отпадъци?

Плаващите морските отпадъци (marine litter) са предмети, които са произведени и използвани от хората, и са били изхвърлени, изгубени или забравени по крайбрежието, в морето, или са транспортирани там от вятър, отпадни води, дъжд и реки. Те могат да са от пластмаса, дърво, гума, текстил, хартия, метал или стъкло. Когато материалите с по-висока плътност от морската вода съдържат въздух (например празна херметически затворена стъклена бутилка) те също плават на повърхността. Според проучване за плаващите морски отпадъци в Черно море, 95,8% от тях са съставени от пластмаса.

Колко отпадъци плават в Бургаски залив?

За период от две години (септември 2021 – септември 2023) събрахме множество данни за отпадъците, които плават пред Бургас, Атия, Черноморец, Созопол и Приморско. Направихме общо 10 мониторинга през месеците февруари, април, юни, септември и ноември. Количеството отпадъци се различава през сезоните. Най-много отпадъци има през септември (над 500 бр. за км2), най-малко през април (под 90 бр за км2). В началото на всяка година “морето се чисти”, а силният продължителен вятър и вълнение изкарват отпадъците на брега. Това се забелязва на редица плажове. Количеството отпадъци по брега през пролетта е до три пъти повече в сравнение с другите сезони.


Средните данни за периода показват концентрация на плаващи отпадъци между 65 – 625 items.km-2. Най-голямо количество се наблюдава пред устието на р. Ропотамо. Най-често срещаните видове отпадъци са пластмасови фрагменти, опаковки от снакс и торбички. Те представляват 70% от всички отпадъци.

На 6 юни 2023 година беше взривена стената на язовир Нова Каховка. Повече за екологичните последствия може да прочетете в тази статия. В края на юни проверихме дали големи количества плаващи отпадъци са достигнали територията на Бургаски залив. 20 дни след екологичната катастрофа в Украйна нямаше съществена разлика в количеството на плаващи отпадъци между Бургас и Приморско. Средно за месец юни от периода 2021 – 2023 имаме между 0 – 800 отпадъка/км2. На 28.06.2023 година отпадъците бяха между 0 – 1000 бр/км2, като и в двата случая по-скоро се касае за локално струпване на отпадъци.

В залив Света Параскева и близките малки заливи се “складират” множество отпадъци, които морето придърпва и отново изкарва на брега при определени метеорологични условия. Все пак трябва да се отбележи, че на юг от Бургас теченията в Черно море предразполагат за струпване на множество отпадъци от целия воден басейн. Това се забелязва от моделите на Stanev, E. V, & Ricker, M. (2019). Отпадъци се срещат от Турция, Румъния, Украйна и Русия. Корабоплаването също играе ключова роля в замърсяването с международни плаващи отпадъци.

Плаващи отпадъци в Бургаски залив след бурята “Даниел”

На 4 и 5 септември средиземноморският циклон Даниел нанесе множество щети по Южното Черноморие. Бяха измерени необичайно високи количества валежи, близко до абсолютните стойности за този показател за страната. В село Кости беше отчетен дневен валеж от 311 mm, съставляващ 420 % от месечната климатична норма, в Ахтопол – 196 mm или 350 % от нормата, а в село Граматиково – 275 mm или 368 % от нормата. В община Царево дневният валеж достига 330 mm или 40 % от годишната норма. Голямото количество вода повлече множество отломки в морето. Една част се озоваха на брега, друга продължи да плава в морето.

Плаж Нестинарка – 07.09.2023

Седмица след наводнението направихме мониторинг на плаващите отпадъци между Бургас и Приморско. Количеството отпадъци на 13.09.2023 варира между 150 – 1700 items.km-2 и е с 35% повече от средното за месец септември за периода 2021 – 2023. Наблюдава се много повече дървесен материал (обработено дърво, но и тръстика) и пластмасови торбички. Голяма част от отпадъците са с локален произход. Попаднали са с дъждовната вода през канавките и реките в морето. Това се отнася както за пластмасовите отпадъци, така и за тези от дърво. Една част от наблюдаваните отпадъци бяха обрасли с морски жълъди (баланоси). Ларвите на баланосите се прикрепят за твърди повърхности (скали или отпадъци) главно през май, като през август са напълно развити. Предвид краткия период от време между наводненията от 5.9 и наблюденията ни на 13.9, колонизирането на отпадъците с морски жълъди е невъзможно. Отпадъците са плавали дълго време в морето. Според прогнозата за вятър и вълни в този период, те са най-вероятно от северната част на Българското Черноморие или Румъния/Украйна. През следващите дни се очаква морето да изхвърли една част от отпадъците отново по крайбрежието. Инициативи по почистване са от голяма полза, за да не допуснем тези отпадъци се върнат в отново морето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *