За топчовците и тъпчовците. (Една история от плаж Арапя)

Момченцето вървеше по плажа навело глава към пясъка. Усещането, че търси нещо се подсилваше и от факта, че през две – три крачки разравяше с краче пясъка и оглеждаше внимателно и по детски сериозно разровения периметър. След това продължаваше. Когато достигна до един незает чадър видимо се зарадва. Знаеше, че около шезлонгите винаги имаше. Не можеше да си обясни защо е така, но винаги откриваше по няколко. Дори и без да разравя пясъка с крачето. Те се белееха полузаровени, почти една до друга.

Да, и под този чадър имаше. „Я, две наведнъж!”, помисли си радостно момченцето и победоносно ги грабна със зелената си детска лопатка и ги изсипа в синята си кофичка. „С тези двечките ми стават… ми стават … деветдесет и една” – малко трудничко изчисли наум 89 плюс 2 момченцето, след което доволно се усмихна.
Какво може да събира през лятото на плажа в кофичката си малко момченце освен миди, нали? Но това момченце не събираше мидички. То събираше фасове. А защо говореше за тях в женски род? Защото за него това не бяха фасове, а „изпушени цигари”. 
Когато баща му му каза, че за всеки двадесет събрани по плажа фаса ще получи по един Топчо, момченцето го погледна учудено:
– А какво е това фас? – попита то.
Баща му не трябваше да се оглежда дълго. Точно до тях се подаваше един полузаровен.
– Ето, това е фас! – посочи го той.
– Ааааа, това ли… Ама защо му казваш фас? Това е изпушена цигара.
Много бързо момченцето забрави тази странна думичка „фас”, но запомни, че за всеки двадесет събрани изпушени цигари баща му ще му дава по един Топчо. Вече бе получил осем. Гледаше Световното по футбол повече заради рекламата на Топчовците с Бербатов, отколкото заради самите мачове. Колко много искаше да има всичките 32-ма Топчовци. „Топчовците на Бербатов”, както им викаше той. Беше прекалено малък за да е гледал мачове на Бербатов, но съзнанието му бе изградило за него един митологизиран образ на велик футболист. Какъвто искаше да стане и той. Всъщност, имаше кофичката и лопатката от три лета, но сега ги използваше за първи път. Да рита непрекъснато топката по пясъка му бе напълно достатъчно. Кофичките и лопатките не го привличаха.

Неусетно момченцето бе достигнало до следващия чадър. Той бе зает и под него на два шезлонга се бяха изпънали обилно намазан с плажно масло чичко и още по – обилно намазана леличка. Момченцето срамежливо подминаваше заетите чадъри, но пред този се спря. Между двата шезлонга имаше гора от забити в пясъка „изпушени цигари”. Какво богатство! Притесняваше се да се доближи и тъкмо бе решило да продължи нататък, когато чичкото с отработено движение заби още един фас в пясъка. 
– Извинявайте, тези изпушени цигари ще ви трябват ли? – спонтанно попита момченцето, сочейки към гората от фасове.
– Кво? За фасовете ли питаш, бе, малкия? За кво са ти? – радваше се чичкото, че може поне малко да си разнообрази плажния ден, преминаващ в пушене под чадъра.
– Ами тати ми дава по един Топчо за двадесет изпушени цигари, които събера по плажа. – отговори бързо момченцето, което се бе приближило несъзнателно до богатството между двата шезлонга.
– Кво, кво? – ухили се лъщящият и мазен чичко – Ай, стига бе! …Може, бе, малкият, може. Взимай ги! 
Явно това не му се струваше достатъчно и добави:
– Нема никви проблеми, малкият, взимай ги! – каза го с такава интонация, сякаш искаше да предаде благотворителен характер на жеста си. „Безплатно ти ги давам”, един вид.

Момченцето дори не дочака края на допълнението и с отработено загребване с лопатката събра всички фасове. После щеше да ги преброи и да ги изсипе в кофичката. Сега бързаше да се отдалечи с новопридобитото богатство, благодарейки в движение на добрия чичко.

А чичкото действително се чувстваше добър. Добър и щедър. Беше помогнал на малко дете. Искаше по някакъв начин да удължи това чувство и се обърна към леличката до себе си, която бе забила поглед в айфона си.
– Чу ли, ма? Ебаси родителите има на тоя свят, ей! – в амплоато си на добър човек, помагащ на деца, мазният чичко се чувстваше задължен да изрази възмущението си от лошите родители. – Ще си пращат децата да събират фасове по плажа… Тъпчовци!
– Па да бе останало още малко детето, щеше да му дам и тоя фас! – каза още по – мазната леличка, без да вдига поглед от айфона си, след което направи финално дълбоко всмукване и заби изпушената до филтър цигара в пясъка.

А над главите на двамата морският бриз продължаваше да поклаща, като в странен, неритмичен танц, закачената на самия чадър табелка с цените на предлаганите услуги и финален надпис най – отдолу: „Моля, не садете фасове! Тези от миналата година не поникнаха :-)”
Чичкото и леличката все още не бяха прочели надписа, въпреки че се излежаваха под него вече втора седмица…
Нищо чудно. В днешно време четат само тъпчовците…

Бодил Нуждник
6 юли 2018 год.
Арапя