Какво е микропластмаса и как да се откажем от нея?

Понятието микропластмаса обхваща много хетерогенна съвкупност от частици. Те се различават по размер, форма, цвят, химичен състав, плътност и др. характеристики. Най-общото определение за микропластмаса е синтетични полимерни частици с големина до 5мм. Все повече се налага и понятието “нанопластмаса”. Тя е с размери ≤ 1 μm, което автоматично определя размерите на микропластмасата между 1 μm и 5 mm.

Най-често микропластмасата се разделя на две основни групи: първична микропластмаса (primary microplastics) и вторична микропластмаса (secondary microplastics).

Първичната микропластмаса е целящо създадени с тези размери. Под формата на пластмасови пелети (размер 2 – 5мм), тя служи за суровина при направата на пластмасови предмети (торбички, бутилки, капачки и т.н.) или намира приложение като ексфолиращ / абразивен материал при направата на кремове за лице, душ гелове или паста за зъби. Във втория случай размерът на микропластмасата е под 0,1 мм.

Вторичната микропластмаса се образува при разпадането на пластмасови обекти на по-малки частици. Това се случва под влиянието на природните условия (вятър, UV- лъчи, температура и др.) или чрез дейностите в нашето ежедневие – отделяне на синтетични влакна от дрехите ни при пране, непоравилно компостиране, износване на стелките ни за обувки или износване на автомобилните гуми на колата ни. За жалост почти всички пречиствателни станции в България не успяват да уловят микропластмасата и големи количества попадат в околната среда чрез отпадните води.

Как микропластмасата попада в околната среда?

При пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха за едно пране (1) или до 0,1 мг влакна на 1 грам текстил (2). Износването на автомобилни гуми и компостирането в Германия са отговорни за попадането на 1531,3 грама микропластмаса на човек за година в околната среда (1228,5 грама/човек/година от автомобилни гуми, 302,8 грама/човек/година при компостиране) (3). Малко известен и обсъждан фактор са спортните игрища с изкуствени настилки, но те се явяват петия най-голям източник на микропластмаса. От тях в околната среда попадат средно по 131,8 грама микропластмаса на човек за година (3). Ако заимстваме данните и ги съпоставим с населението на България (разбира се, тук имаме различни автомобили, различна настилка, различно износване на автомобилните гуми, различна консумация на козметика и т.н., но.. липсват данни!) то излиза, че за година в нашата страна попадат:

  • От износване на автомобилни гуми: около 8 600 тона микропластмаса
  • От използване на игрища с изкуствена настилка: около 923 тона микропластмаса
  • От използване на козметика, която съдържа микропластмаса: 133 тона.

Къде се среща микропластмаса?

Микропластмаса има навсякъде около нас. Във водата, в солта, в меда, в ледовете на Арктика и Антарктика, във въздуха, дори и в най-святото – бирата (4, 5).

Акумулационни зони (големи правоъгълници), източници на замърсяване с микропластмаса (овали) и взаимодействието по между им (малки правоъгълници). (Hardesty et al., 2017)

Може би най-интересната акумулационна зона за нас хората са морските организми или по-конкретно тези, които използваме за храна.

Графиката обобщава данни от множество изследвания относно замърсяването с пластмаса. Във всички видове морски обитатели на схемата е установено наличие на пластмаса, като приблизителното количество и размер е обозначено под съответния вид.

Влиянието на микропластмаса върху хората все още не напълно изяснено. Знаем, че пластмасата ни влияе, но не знаем конкретно колко вредна е тя. Пряко засегнати са организмите филтриращи морската вода и седиментите. Поглъщането на пластмаса води до вътрешни наранявания и влияе върху размножаването и растежа на тези организми.

При мидите, се забелязва забавяне на растежа. Причината е, че те изразходват много енергия в борба с чуждите тела в организма си. Субстанциите, които се съдържат в пластмасата, могат да доведат до промяна на поведението на съответния индивид, като например понижен инстинкт за самосъхранение или промяна на половото поведение (женски показват признаци, като при мъжки индивиди и обратното). Микропластмаса в черната мида е открита в Средиземно море (Италия) и Северно море (Англия и Германия) (6, 7). Съществува всеобщо твърдение, че мидите са “тежка храна” и човек не трябва да консумира много от този вид храна . Според някои учени черната мида в Средиземно море е до такава степен повлияна от замърсяването на водата с микропластмаси, че съществува риск за човешкото здраве при консумиране на 0,5 кг миди в период от 24 часа.

Морски миди, меджид, барбун, цаца, нашенски или пък кралски скариди? Добре е да се замислим. Дори и само, когато снимаме храната си за инстаграм. Това не означава да спрем да консумираме морски дарове. Означава, че е нужно да се стремим да ограничим използването на пластмаса! А всъщност колко пластмаса поглъщаме може да видите тук:

Колко микропластмаса има в Черно море?

Изследванията по тази тема се броят на пръстите на едната ръка. Малко време за реклама: ако в бъдеще продължите да следите този сайт ще имате възможност да разберете информация по темата от първо лице. Моя милост успя да се издигне в очите на баба ми и от тази година работя като “учен”. Колкото и странно да ви изглежда, вие се намирате в сайта на научен работник от БАН. За клишетата по тази тема ще има друг пост.

Източник: Бтв

Но, да се върнем на въпроса. Колегите ми, Димитър Беров и Стефания Клайн, които изключително много ми помагат в момента, през 2017 година изследваха микропластмасата в морската вода. Според пилотното изследване концентрацията на микропластмаса във водата е средно 0,62 частици на кубичен метър за Българското Черноморие и 9 частици на кубичен метър в румънската част от Черно море. Прогнози от друго изследване показват, че за период от година в Черно море се вливат 1533 тона микропластмаса само от река Дунав. В Черно море и Азовско море се вливат над 300 реки. Реките са сред водещите източници на замърсяване с пластмаси в Черно море.

В момента имам удоволствието да изследвам микропластмасата в седиментите. Обект на изследване са устието на р. Ропотамо (резерват Ропотамо), заливът св. Параскева и Созополски залив (плажовете Златна рибка и Градина). Първите резултати от плажовете Градина и Златна рибка показват между 111 – 225 частици на квадратен метър. В един килограм пясък от тези плажове има между 250 и 400 частици. Около 90% от микропластмасите са влакна и нишки, евентуално от разпадане на рибарски принадлежности (мрежи, въжета, корда) или влакна от текстила – отпадната вода от изпраните ни дрехи, които пречиствателната станция не може да пречисти. Както вече стана ясно при пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха за едно пране (1).

Тепърва предстои да бъдат обработени данните от седиментите на морското дъно – “Колко микропластмаса има в пясъка на дълбочина между 5 и 30 метра в близост до град Созопол”. Предстои да бъдат изследвани някои видове морски дарове (предимно миди и риба) за наличие на микропластмаса, както и наличието на микропластмаса в солта от Атанасовско езеро, край Бургас. Отново реклама: не пропускайте бъдещите постове в сайта! 🙂

Едра сол от Атанасовско езеро

Как бихме могли да намалим микропластмасата в околната среда?

Може би стигнахме до най-важната точка. За да намалим микропластмаса можем да направим следното:
Държавно ниво
– Забрана на микропластмасата в козметичните продукти.
– Строги санкции при отделяне, загуба и разпръскване на пластмасови пелети и остатъци от рециклиран материал в околната среда. Ясни регулации за безопасен транспорт на пластмасова суровина.
– Обновяване на пречиствателните станции с филтри за микропластмаса (например от седимент (пясък) или активен въглен).
– Държавни субсидии за иновации и оборудване на перални машини с филтри за микропластмаса.
– Финансиране на научни проекти за разработка на ефективни методи за филтриране на микропластмаса.
– Обхващане на дъждовна вода от пътища и улици и тяхното оборудване с филтриращи системи / филтри за микропластмаса.
– Обновяване на филтрите за отпадни индустриални води. Особено при отпадни води на предприятия за рециклиране и такива, които работят с пластмаса.
– Въвеждане на правила за здравина и годност на употреба на рибарски принадлежности.
– Забрана за употреба на оксоразградими пластмаси

Ние като потребители:
– Да избягваме покупката на дрехи от polyester, Acril и Polyamid. Най-голямо влияние оказват меките плюшени дрехи и дрехите имитиращи вълна (акрил).
– Да избягваме употребата на оксоразградими пластмаси.
– Да намалим използването на пластмаса за еднократна употреба. Пластмасата за еднократна употреба е с ниско полезно действие и бързо се превръща в отпадък.
– Да участваме в инициативи по почистване. Под влияние на биологични, химични или физични фактори пластмасата сред природата се разпада и превръща в микропластмаса. Събирането на отпадъци (пластмаса) от околната среда е превантивна мярка за редуциране на микропластмасата.
– Да използваме алтернативи на козметика, съдържаща микропластмаса. В снимката са показани най-често срещаните видове микропластмаса в козметиката. Може да я запазите на телефона си и да я използвате при бъдещи покупки.

Пълен и актуализиран списък на продукти, съдържащи микропластмаса може да намерите тук. И като за финал. Може би най-лесното нещо, което може да направите, за да намалите замърсяването с микропластмаса е да споделите тази статия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *