Здравейте! Какво обядвахте днес?
Здравейте!
Какво обядвахте днес? Спомняте ли си? Нещо на бързо?
Да, имаме все по-малко време. Работа, задължения вкъщи, семейства, близки, приятели и все по-малко време за себе си. Стрес. Има много подобни писания по темата. Стресът е основен фактор при множество заболявания, но сега ще става въпрос за храна. Fast food – пасваща идеално на забързаното ни ежедневие.
Всичко около нас се движи на толкова бързи обороти, че не можем да се съсредоточим в сегашния момент. Може би ще се съгласите. Повечето хора плащат здравни и пенсионни осигуровки, спестяват за нови мебели, телефон, части на колата или почивка, но не се грижат достатъчно добре за здравето си.
Парадоксално е да „спестяваш за черни дни“, след като си вредиш с цигари, алкохол и нездравословна храна. Още по-нелепо е да спестяваш за „бъдещето на децата си“, а да не можеш да им отделиш време, за да им свариш две яйца и да им направиш чай. Тук ще цитирам и любимия ми кулинар. Не, не Ути. Джейми Оливър. „Много деца могат да Ви разкажат за наркотиците, но не познават вкуса на целина и тиквички“. Разбира се, че е по-лесно да дадеш пари и да кажеш „купи си нещо по пътя“. Това само подхранва сегашното забързано ежедневие и развива бъдещо консуматорско общество, принудено да живее на бързи обороти.
Малко по-малко мисля, че усещате на къде върви статията. Все пак тази страница не на празно се казва „Lessplastic“. Всичко днес е добре пакетирано и готово за бърза консумация. Невероятната „микровълнова кухня“ ни предоставя всевъзможни ястия, само за пет минутки. При това дори не е нужно да махнете пластмасовото фолио.
Множество известни кулинари са на мнение, че тази храна не е здравословна. Тук се намесват и учените, които поглеждат проблема под различен ъгъл. Храната, която похапваме от пластмасовата опаковка в обедната си почивка бива нагрявана, охлаждана или замразявана, именно в тази пластмасова опаковка. За да може пластмасата да придобие тези си качества, тя се произвежда с все повече добавки, които не влияят добре на здравето и могат да преминат от пластмасата в храната. Някои от тях са например 1,4 – Dichlorobenzene, Bisphenol A, пластификатори и дори тежки метали като олово и кадмий в PVC – пластмасата. По правило повечето пластмаси се водят за стерилни и сравнително безопасни, но пластмасата реагира с различните вещества по различен начин. Колкото по-мазни и по-киселинни са продуктите, толкова повече се увеличава възможността за преминаване на вещества от пластмасата в продукта, който консумираме.
В началото на тази година беше публикувано изследване, което показва, че над 90% от водещите марки минерална вода съдържат пластмаса. След това изследване доста хора в България се запитаха „ами при нас?“. Направи се изследване и се установи, че и в топ 3 български марки минерална вода има пластмаса, „но тя е в допустимите норми“. Без да правя теория на конспирацията, всеки може да тълкува думите по собствен начин.
Но всъщност не много хора обръщат внимание на малките детайли.
Запитвали ли сте се, защо минералната вода има срок на годност?
Нали е вода? Била е под земята с десетилетия, но когато я бутилираме и слагаме срок на годност от максимум една година. Някои марки дори стигат по-далече и слагат допълнителни надписи, като „да се консумира в срок от 3 дни, след отваряне на бутилка“ или „да се съхранява на сухо и хладно място и да не се излага на слънчева светлина“. Да, ултравиолетовите лъчи и температурата влияят силно на химическите съединения в пластмасата. Това може да доведе до отслабване на връзки и отделяне на вещества или нано-пластмасови частици във водата.
Какво пише на пластмасовото шише до вас?
В началото започнах темата със стрес и забързано ежедневие.
През последните години се публикуват все повече изследвания, свързани с влиянието на пластмасата върху ендокринната система. Някои от субстанциите, мигрирали от пластмасата в храната, влияят на хормоните в човешкото тяло. Поради тази причина American Academy of Pediatrics съветва родителите да не опаковат храната на децата си в пластмасово фолио или пластмасови кутии.
В ежедневието си сме изложени на множество вредни вещества, поради тази причина е доста трудно да се каже, какви заболявания се очакват от попадането на пластмаси в организма ни. Повечето независими изследвания показват, че пластмасата влияе на хормоните в тялото ни, което повишава риска от диабет, затлъстяване, стерилност и сърдечно-съдови заболявания. Също така се наблюдават проблеми с концентрацията, социалните контакти и хиперактивност при деца.
Какво можем да направим?!
- Избягвайте купуването на мляко или оцет в пластмасови бутилки и не пълнете шишета от минерална вода с подобни течности.
- Избягвайте да слагате горещи вещества в пластмаса. Ястията за микровълнова фурна в пластмаса са табу! Затопляне на мляко за кърмачета в пластмаса и използването на пластмасови шишета не подлежи на коментар.
- Хранете се с пресни плодове и зеленчуци и избягвайте замразените и пакетирани такива.
- Използвайте стъклени или метални съдове за съхранение и транспортиране на хранителните продукти.
- Избягвайте пластмасите с обозначените за рециклиране знаци 3 (PVC), 6 (PS) и 7 (Other). Те съдържат стирол, пластификатори или бисфенол.
- Като за финал. Избягвайте, до колкото е възможно, пластмасовите продукти. Не е нужно краставицата от супермаркета да е опакована в фолио или да е в отделна торбичка от доматите и морковите. 75% от пластмасите ни в България се озовават на депата, като вредните вещества от тях попадат с времето в природата, от която се храним с пресни продукти.
08.10.2018
Източници: