Пролетна яхния – пластмасата на село и вкуснотииките на баба

Наличието на пластмаса в различни видове организми вече не е нищо ново. Появяват се все повече проучвания, които показват наличие на пластмаси в планктон, миди, риби, скариди,птици и т.н. Не трябва да ни учудва, че в края на миналата година бе открита и пластмаса в човешки екскременти. Прочитаме тази информация, вълнуваме се известно време (всяко чудо за три дни) и всичко отшумява. Продължаваме по стария си начин на живот.

Вредите от пластмасата върху даден организъм са различни. Задушаване, инфекции на органи, забавяне на растежа, хормонални проблеми, промяна в поведението и др. Какво ни причинява пластмасата на нас? Не мога да ви кажа. Ние участваме в един, леко плашещ експеримент. Последиците от него ще научим, може би след години.

За какво става въпрос в тази статия? Настъпи пролетта, навън е по-слънчево и зелено. На кратко, без да увъртам повече, в следващите няколко реда ще става дума за пластмаса, кулинария и кокошките на баба. Ако ви загубих с последното изречение, съжалявам.

Мисля, че на въпросът „аз ям ли пластмаса“ няма два отговора. С това нямам предвид доматите на пазара в момента.
Почти всичките продукти днес са опаковани (от хигиенична гледна точка това е добре), а някои от тях дори ги приготвяме заедно с пластмасата (печем пиле в пластмасова торбичка, варим ориз в пластмасови торбички и консумираме десетките ястия за микровълнова фурна, които се приготвят директно с опаковката. При някои продукти дори не осъзнаваме, че те съдържат пластмаса.

Напълно нормално е все повече хора да се стремят да се хранят здравословно и да пазаруват регионални продукти от местните пазари. Ах доматите на баба.. 😊 Абе направо да си кажем, по хубаво от това на село няма!

За жалост тази пуста пластмаса опорочи и вкуснотииките на баба.

Учени от Wageningen university заедно с учени от Мексико откриха през миналата година (съжалявам, че ви го споделям едва сега), че най-обикновени дъждовни червеи могат да транспортират пластмасови частици в почвата, като поемат (изяждат) пластмаса, която се намира в нея. Червеите могат да отделят пластмасата, като това повишава концентрацията на замърсяване в определени зони.

Какво общо има това със селото, хубавите местни продукти и кулинарията? Ако си имате роднини на село или сте минавали покрай някое токова на скоро, то може би ще се съгласите, че се виждат доста пластмасови боклуци. След като червеят е погълнал пластмасови частици, той може да се озове в човката на някоя кокошка на село и така да влезе в хранителната верига.

Именно това са изследвали доктор Есперанса Хуерта и колегите и. Те са открили пластмасови частици с размер между 1 и 11мм във воденичките на кокошки, които са изследвали. При това до 34 частици на кокошка между 1 и 4мм и до 120 частици между 5 и 11мм. Може би не всичките пластмасови частици в кокошките са попаднали чрез поглъщане на червеи, но наличието на пластмаса в червеите със сигурност е от значение.
Защо е това е от значение? Птиците изхвърлят трудно пластмаса от тялото си и тя се акумулира във воденичките.

Ето, че стигнахме и до кулинарната част на статията. Както знаем, воденичките, а и като цяло дреболииките, са тясно свързани с българските традиции в кулинарията и ако обичате тази кухня, то би било добре да се замислите, колко пластмаса консумирате в ежедневието си, къде я изхвърляте и какво се случва с нея след това. Като за финал една пролетна яхния с воденички от gotvach.bg.
Bon appetit!

Източници:

Ако искате да разберете нещо повече за пластмасата в хранителната ни верига или просто да се запознаете с изследването да Доктор Есперанса можете да видите презентацията и тук:
(Plastic litter: how its transported, reaches the food chain, and what we can learn from it).
Или да прочетете изследването за пластмасата в дъждовните червеи:
Esperanza Huerta Lwanga et al. 2016 > Microplastics in the Terrestrial Ecosystem: Implications for Lumbricus terrestris

21.03.2019