Добра алтернатива ли е биопластмасата?
Какво знаете за био-пластмасата? Според вас конкурентна алтернатива ли е? Бихме ли могли да заменим (някои) пластмаси с био-пластмаса?
Коя пластмаса според вас е „био“ и какво означава това? Понятието „био-пластмаса“ поражда доста поводи за дискусия. Повечето хора, когато чуят за био-пластмаса, си помислят за пластмаса, която се разгражда сред природата. Това не е точно така. Според дефиниция био-пластмасата е пластмаса, която е направена от възобновяеми ресурси или пластмаса, която е биоразградима, или и двете. Да доста е объркващо. Ще се опитам да обясня.
Главните критерии при разграничаването на видовете био-пластмаса са „произход“ (продукт) и „свойства на материала“ (разграждане / компостиране).
Как така?
Пример 1:
Садим захарна тръстика. От нея произвеждаме Биоетанол. Биоетанолът използваме за направата на полиетилен (PE), който бива обозначен като BIO-PE (био-пластмаса). BIO-PE не е биоразградим.
В този случай био-пластмасата получава някое от съответните лога:
Пример 2:
Отново садим захарна тръстика (може и картофи или царевица, според предпочитанията). Чрез ферментация този път целта е да добием полилактидна киселина, от която ще направим полимера „полилактид“ (PLA). Този вид пластмаса може да бъде разграден от бактерии в индустриален компост. Какво означава това и как се дефинира „разграждане“ при био-пластмасите? PLA минава три теста:
Тест 1: пълно биологично разграждане (99% от пластмасата) за период от три месеца в индустриален компост (определена влажност и температура между 60 и 70° C – за повече информация „EN 13432“).
Тест 2: Разграждане на материала като продукт (например опаковка) за период от три месеца в индустриален компост. Продуктът трябва да е цял при поставянето в компоста. Тестът се счита за успешен ако след изминаване на трите месеца по-малко от 10% от продукта са с големина над 2мм.
Тест 3: Компостът (материалът) се тества за токсични вещества с помощта на растения.
След всичките тестове материалът получава логото с надпис „compostable“. Това лого означава, че даденият продукт може да се компостира в индустриален компост. Може би ще се объркате, но има различни лога за компостируема пластмаса. Най-използваните от тях в Европа ще видите на картата по-долу. Трябва да се отбележи, че пластмасите преминават през определени норми, за да получат даден сертификат (лого), като главната норма е „EN 13432“. Както може би забелязахте има и сертификати обозначени като „Home Compostable“. Това означава, че дадената пластмаса може да се компостира в домашен компост. Тоест, ако търсите компостируеми торбички за кошчето за боклук гледайте за надписа „Home Compostable“.
Има и още един трети феномен „био-пластмаса“. Или поне така се предлага на пазара. Това са така наречените „oxo-degradable“ и “oxo-biodegradable” пластмаси. Не мога да си позволя да спомена най-популярните марки в България, понеже са патентовани и може да е проблем, че поставям под съмнение качеството на продуктите им. Вие може лесно да ги намерите в гугъл, като напишете “оксо пластмаса”. Според сдружението на производителите на биопластмаси в Европа, оксо-разградимите пластмаси не трябва да се приспадат към био-пластмасите, понеже не отговарят на определените норми. Най-лесно казано, това са обикновени пластмаси, които са създадени от нефт, но които имат добавки за по-бързо разграждане. При новите “oxo-biodegradable” пластмаси се използват и растителни продукти за направата, но това пак не ги прави био-пластмаси. Основни фактори за разграждането са наличие на кислород, UV – лъчи и висока температура. На пазара се обозначават като пластмаси, които се „разграждат в природата за 24 месеца“.
След всичко това дотук, можем да си отговорим на няколко въпроса:
Разгражда ли се био-пластмасата?
– Да и Не! Зависи от вида на био-пластмасата. Ако тя е „PLA“ отговорът е „да“, ако е „BIO-PE“ – не! Ако пластмасата е оксо-разградима (не биопластмаса), то тя се разпада до микропластмаса, а от голямо значение е къде е попаднала пластмасата. Затрупана в депо без кислород и влияние на ултравиолетови лъчи разграждането и се забавя многократно и упоменатите 24 месеца за разграждане сред природата звучат като шега. Тя също така не е пригодена за компостиране. Учени са направили експеримент с такъв вид пластмаса на дълбочина от 60 см в пристанището на Плимът (Великобритания). За период от 40 седмици са се разградили по-малко от 2% от материала. В Черно море на дълбочина по-голяма от 200 м. няма наличие на кислород. Вие преценете колко дълго ще продължи разграждането на който и да е вид пластмаса на дъното на Черно море.
Разгражда ли се биоразградимата пластмаса в природата?
– Не. В природата био-пластмасата трудно би достигнала определената влажност и температура, които са и гарантирани в индустриалния компост. Освен това микроорганизмите, които са в индустриалния компост и които разграждат пластмасата, са различни от тези в гората или морето. Ако пластмасата е сертифицирана като „Home compostable“, то тя може да се разгражда в домашен компост, но това отново не означава разграждане в околната среда.
Какви са ни възможностите ако изберем да преминем към био-пластмаса?
Можем да разграждаме пластмасата в компости в индустриални условия. За жалост повечето предприятия не желаят пластмаси в компостите си, било то био или не. За тях тя не оказва никакъв позитивен ефект върху качеството на материала. Друг е въпросът, как ще различаваме компостируемите от нормалните пластмасови торбички в сметосъбирането.
Можем да рециклираме био-пластмаса. Ситуацията при рециклирането в момента е същата. Предприятията не желаят био-пластмаса при „истинската“ пластмаса, понеже тя разваля (замърсява) качеството на рециклирания продукт. Бихме могли да обновим технологиите и те да различават био-пластмасата от синтетичната пластмаса (тук става въпрос за истински технологии, а не за хора, които сепарират пластмасови отпадъци от една лента на ръка), но за сега липсва икономическия стимул. Към момента био-пластмасата се равнява на 0,1 % от всичката пластмаса, а и не се очаква количеството да се повиши значително.
Добре. До тук представих био-пластмасата в не много добра светлина, но както повечето неща на този свят и тя си има обратна страна на медала и е добре да я погледнем и под друг ъгъл.
В наши дни използването на пластмаса е като използването на радиоактивни материали през миналия век (знам радикално изказване, но все пак сте в страница против пластмасата. Какво очаквате?! ). Използваме материали, които в последствие не знаем къде да складираме, а те се разпадат изключително бавно. Голямата част от тях биват депонирани, а останалата изгорени. И в двата случая вредим на нас и на природата.
Един пример. Колко време ползвате матрака си? Доста. И аз. Средно 15 години, като тенденцията намалява (ставаме по-богати, явно. Или маркетингът по-добър). Вкъщи нямате само един матрак. Говорим не точно за бройката, а по скоро за материала. Тоест полиуретан (PU). От тази пластмаса са направени удобните и меки матраци с (мемори) пяна. Тази пяна / пластмаса се съдържа в дивани, модерни столове, фотьойли и т.н. и не се рециклира! Тя ще бъде изгорена или депонирана. Подобни примери има за множество различни видове пластмаси и предмети, но да не задълбаваме, че статията стана и без това много дълга. Повече по тази тема може да прочетете в статията: трудности при рециклирането на пластмаса.
Науката напредва и Европейският съюз инвестира в иновативни методи и заместители на пластмаса. Миналата година се появи много популярна новината за откриването на ензим, който разгражда полиетилен-терефталат (PET). В други изследвания пък е описано, че са открити технологии за разграждане на биоразградима пластмаса за период от 4 часа при температура от 70° C (не говорим за изгаряне, а за разграждане от организми). Използват се експериментални фосфатни добавки за биоразградима пластмаса, която би я направила разградима в солена вода (ако случайно попадне в морето). Според изчисления на учени, количеството парникови газове, които се отделят при производството на био-пластмасите е с 68% по-малко в сравнение със синтетичната пластмаса. Във време, в което се говори за климатични проблеми това може би е от значение.
Не трябва да се плашим от микробиология, генетика и новите технологии. Ако не бяха те днес нямаше да водим същия живот. И не. Ако за бъдеще матракът ни е от биоразградима пластмаса няма да се събудим някой ден на земята. Ако PVC-дограмата ни е от биоразградим PVC, прозорците ни няма да паднат някой ден от рамките. Ако необходимият стимул е на лице, то промените могат да се осъществят. Бихме могли да се справим със синтетичната пластмасата, ако използваме био-пластмаса. Дори да заменим само опаковките от “неразградима пластмаса” с биоразградима, това ще е голям успех (40% от 49 милиона тона пластмаса в Европа се използва за направата на опаковки!). Не трябва да заклеймяваме нещо, преди то да е развило потенциала си.
Остана да споменем само още един проблем. Биоразградимата пластмаса се прави от храна (картофи, царевица,пшеница..)! По света гладуват много хора. Защо да използваме храна за направата на опаковки за храна?!
Това е добър аргумент, но моля ви, всички вие, които успяхте да прочетете това дотук, колко храна изхвърляте на седмица? Но да оставим и това на страна и да погледнем фактите.
4,9 милиарда хектара в световен мащаб са земеделски площи. От тях ползваме 3,3 милиарда за пасища (производство на месо), 1,24 милиарда хектара за храна и фураж (голяма част за храна за животни (не, не съм вегетарианец)) и едва близо един милион хектара за растения, които служат за направата на биоразградима пластмаса.
Интересен факт. За засаждането на тютюн в световен мащаб се използват 12 милиона хектара селскостопанска площ (за био-пластмаса по-малко от 1 милион). Използваме много големи площи за пасища. Отделно садим храна, която вместо да използваме за храна я даваме на животни, за да можем след това да се храним с тях. Дали да засадим един хектар с царевица, с която в последствие ще нахраним прасета или която ще използваме за направата на био-пластмаса? Ето това е добър въпрос. Аз не искам да ви убеждавам, че био-пластмасата е нещо добро. Замърсяване с пестициди, генно модифициране, монокултури и т.н. Представих ви някои аргументи, които показват, че (за сега) био-пластмасата не е добра алтернатива, но има потенциал за развитие. Вие сами ще прецените дали споделяте идеята за развитие на индустрията с био-пластмаси или не.
Ако статията ви е харесала ще се радвам да я споделите. Повече статии и интересна информация може да намерите, както на www.lessplastic.bg, така и на страниците във фейсбук и инстаграм.