Как боклукът ни издава, че сме забогатели

Дали количеството отпадъци, което човек произвежда, се влияе от финансовото му състояние? Ако сме по-богати повече боклуци ли оставяме след себе си и кои страни генерират най-много отпадъци? Държавите в Азия?! Дали боклукът ни може да се използва като индикатор, че българите сме забогатели?
Нека да проверим.

В световен мащаб всеки човек генерира по 0,74 килограма отпадъци на ден (2). Но това са средностатистически данни, а ние хората обичаме йерархията и сравненията с други групи. Поради това често казваме тук е така, а там иначе. Що се отнася до замърсяване с пластмаси, сигурно сте чували, а може би и използвате всеобщо приета информация от сорта на: Най – много пластмаси в океаните попадат от развиващите се и новоиндустриализираните държави в Азия и Африка. Донякъде ще сте прави, когато споменете, че там разделното събиране, сметоизвозването и природосъобразното мислене се различава от това в Европа. За жалост пак стигаме до разграничението „тук – там“ без да сме взели под внимание много различни фактори, например население, площ или брутен вътрешен продукт (БВП).

Нека да погледнем по-глобално на нещата. Като за начало да погледнем тази карта на света. На нея е показано колко килограма отпадъци генерира човек на ден. Какво ви прави впечатление? Азия и Африка, които много от нас считат за основни замърсители, генерират под 1кг отпадъци на човек/ден. Разпределението на отпадъците на „глава от населението за ден“ е много добър начин за сравнение. В интернет често се цитират огромните числа, например тази статия на Капитал – Световните океани се задушават от азиатска пластмаса, която загатва проблема, но подвежда читателите, в известна степен. Може би ще кажете – там гъстотата на населението е голяма, затова се падат по-малко отпадъци на човек на ден. Какво би означавало това?

Защо казвам, че големите числа подвеждат? Може да използваме като добър индикатор икономическите възможности на държавите. Това ще ни покаже, че именно тези от тях, които се обозначават като индустриални сили (САЩ, Германия, Великобритания и др.) допринасят най-много за замърсяването с отпадъци. Тоест, количеството отпадъци, което един човек генерира, е пропорционално на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Колкото по-добре е развита икономиката в една държава и повече пари печелят хората, толкова по-голямо е и количеството отпадъци, което те генерират. Въпреки че представляват само 16% от световното население, страните с високи доходи генерират 34% (683 милиона тона) от отпадъците в глобален мащаб (2). Страни с високи доходи, като САЩ и Канада генерират средно по 2,2 кг отпадъци на човек/ден. Населените места, които биват припознати като най-големите замърсители, имат значително по-ниски показатели. Южна Азия – 0,52 кг/човек/ден, Източна Азия – 0,56 кг/човек/ден. Това са стойности под средните в глобален мащаб – 0,74 кг/човек/ден (2).

Къде е България?

Според Евростат в България произвеждаме по 404 килограма битови отпадъци на човек за година (3). БВП на България на глава от населението за 2011 година възлиза на 7 813 американски долара (4). Това ни поставя над Гърция и Южна Африка, като количество генерирани отпадъци и под тях в графата БВП.

Какво е плашещото в тази ситуация?

Нека да се върнем 20 години назад. Края на 90те. Средната месечна заплата през 1999 година в България е 180 лв. До влизането ни в ЕС през 2007 година нараства на 398 лв., а за първото тримесечие на 2019 вече възлиза на 1 208 лв (5) (6). Без да взимаме под внимание инфлацията, се забелязва, че средната месечна заплата в България се е повишила драстично. Какво ни казва това? Ставаме по-богати, консумираме повече, това води до повишаване на отпадъците, но същевременно самото нарастване на консумацията не ни позволява да осъзнаем, че сме станали по-богати. Безспорно, изборът на пазара днес е значително по-голям. Доста повече хора могат да си позволят екзотични плодове и зеленчуци, внесени от чужбина. Повече хора се грижат за хранителните си навици и следват дадена диета на хранене. Също така повече хора могат, освен да задоволят основните си хранителни нужди, и да експериментират и опитват нови ястия. Разбира се има хора, които живеят на ръба на оцеляването. Не трябва да пренебрегваме този факт, но общата картинка показва подобряване. Колко хора биха имали възможността да седнат на компютъра си или от телефона си да прочетат тази статия през 2000 година? Възможността да поръчаш сандвич с авокадо (или два дюнера) онлайн през 2000 година в България ще оставя също без коментар.

Откъм финансова гледна точка, в общ план, ситуацията в България се подобрява, но повишената консумация се отразява на количеството отпадъци, което изхвърляме. Точно това е основата на проблема в световен мащаб, който трябва да се анализира и обсъжда. Държавите с по-нисък БВП се развиват с бързи темпове. Икономическото развитие и глобализирането дават нови възможности за обществата в тези държави. Консумацията на продукти ще нарасне (това е добре за хората в тези държави, все пак всеки иска да опита телешки американски стек, авокадо, чия и т.н.). Тенденцията е категорична. Всички икономики, без значение от тяхната сила, ще повишат отпадъците си до 2050 година, като най-значително ще е увеличението в сегашните новоиндустриализирани държави.

Къде се намират тези държави и къде да очакваме увеличаване на отпадъците? Точно в тези места, за които днес се твърди, че произвеждат най-много отпадъци. Страните в Южна и Източна Азия, както и в Субсахарска Африка се развиват с бързи темпове. В близко бъдеще хората там ще могат да си позволят много повече удобства, което ще се отрази на отпадъците, които те генерират.

Защо след всичко изписано до сега масово се показват кадри от Азия, където плуват тонове отпадъци?

На този въпрос може да се отговори с различия в образованието, културата и възприятието на хората относно околната среда и отпадъците, но основна роля играе експорта на отпадъци от страни с добре развита икономика. Точно тези страни, които към момента генерират много отпадъци и за които се твърди, че са технически напреднали, не успяват да се справят с огромните количества боклук. Същевременно в тези държави се залага на “кръгова икономика” и се въвеждат мерки против изгаряне, депониране и дори рециклиране на опасни отпадъци. Ненужните отпадъци трябва да отидат някъде. По друг начин казано, без да намесваме държави и правителства. Предприятия, занимаващи се с обработването на отпадъци, от страни с добре развита икономика, плащат на частни фирми в по-бедни страни да приемат техните отпадъци.

Въпреки че има международно приети правила за експорт и импорт на отпадъци, има и множество вратички. Най-често използваната от тях е „дефиницията за отпадък“. Кога боклукът е боклук? В този момент се сещам за професора по право от университета, който в една лекция за управление на отпадъците ни сподели, как Германия изнася тонове празни пластмасови тонери за принтери, които немските граждани са изхвърлили и за чието оползотворяване е отговорна една частна фирма. Тази частна фирма взима субсидия от държавата, за да реши проблема с дадения вид отпадъци, но понеже рециклирането му в Германия няма икономическа възвращаемост го изпраща в Азия, като обозначава отпадъците като „тонери за принтери за повторно пълнене“, без значение, че те ще бъдат депонирани или изгорени в Азия. По този начин боклукат на едни, не става съкровище за други, а си остава боклук, но по документ той се води стока, с която може да се търгува. Има множество подобни примери с най-различни опасни отпадъци, електротехника, пластмасови отпадъци и т.н.

Все пак има и добри новини. На 11 май 2019 година, на събрание на ООН в Женева, 186 държави дадоха съгласие за ограничаване на трансграничния транспорт на отпадъци. Новите мерки засягат най-силно държавите с добре развита индустрия (САЩ, Франция, Германия и др.). Те вече няма да могат да експортират труднорециклируеми пластмаси в други държави, без съгласието на правителствата на държавите, които приемат материала (6). От това се възползва Малайзия, която възнамерява да върне 3000 тона пластмасови отпадъци на държавите, от които ги е получила (7).

Като за финал. Не всичко е розово, но и не всичко е черно. Хубаво е да знаем фактите и да не се влияем от всеобщо обсъжданата информация, понеже тя би могла да манипулира и повлияе на разбирането ни за света. Относно отпадъците – всеки от нас може да направи своя избор, как и до каква степен би могъл да ги ограничи.

Ако харесвате статистиката, фактите и сте оптимистично настроени, горещо ви препоръчвам книгата на Ханс Рослинг – Фактологичност.

Източници:

(1) – Plastikatlas (на немски, но с множество инфографики, препоръчвам!)

(2) – What a waste 2.0 – A Global Snapshot of Solid Waste Management to 2050

(3) – Евростат – генериране на отпадъци (Data: env_wastrt)

(4) – Брутен вътрешен продукт на глава от населението – България

(5) – Средномесечна работна заплата – данни НСИ

(6) – Средномесечна работна заплата за първото тримесечие на 2019 година – данни НСИ

(6) – Ограничаване трансграничния транспорт на отпадъци – ООН

(7) – Развиващите се страни връщат боклук на развитите – Капитал