Горящи сметища
Очаква ли ни екологична катастрофа? Може би тя вече се случва, без дори да осъзнаваме. Тук не визираме само горящото сметище в Свищов. Какво се случва с българските депа, които официално не се използват?
Често се питам, кой е по-добрият вариант за отпадъците ни в България – да ги изгаряме, депонираме или пък рециклираме, което към момента не е възможно при много видове от тях. В днешни дни генерирането на смет е неизбежно. Не става въпрос само за пластмаса или битови отпадъци. Трябва да се вземат под внимание всички видове отпадъци – медикаменти, текстил, строителни материали и др. С тях трябва да се случва нещо. Основната практика в България е депонирането.
Според Евростат през 2016 година в България са генерирани 2 881 000 тона битови отпадъци. 64% от тях са депонирани, 23% рециклирани, 9% компостирани и 4% изгорени с цел добив на енергия (Eurostat). Поради това, че разделното събиране в България не е особено развито и не е въведено със закон, всички отпадъци от домакинствата отиват в една кофа за боклук. Това усложнява значително рециклирането и води до съвместно депониране на органични и неорганични материали. Само за 2016 година в България са депонирани 75% от всичките пластмасови изделия, попаднали в кофата за боклук (PlasticsEurope 2017). Средностатистически един български гражданин е произвеждал 404 килограма битов отпадък за 2016 година (Eurostat). Тенденцията показва нарастване на отпадъците през годините, като боклукът, който генерираме, е пропорционален на доходите ни. Колкото повече печелим, толкова повече отпадъци генерираме (повече тук).
Според министърът на околната среда и водите, Нено Димов, в България през 2019 година съществуват 116 нефункциониращи сметища (Да не стане недоразумение – това са сметища, които официално не са в експлоатация, поради превишаване капацитета и / или времето за използване на сметището. Изхвърлянето на отпадъци там днес е забранено, но това не са нерегламентирани сметища. Техният брой е друг, като дори липсват точни официални данни. Според МОСВ, официалните нефункциониращи сметища трябва да бъдат рекултивирани. За рекултивирането са отговорни общините, които трябва да изготвят план и оценка, и да представят проект с молба за финансиране пред Министерството на околната среда и водите.
Къде е проблемът?
Изготвянето на план за рекултивиране на сметище изисква дълъг процес на проучване, който може да се проточи с месеци и дори години. Финансирането също не се отпуска веднага. А методите за рекултивиране се определят според видовете отпадъци и опасността, която произлиза от тях спрямо хората и околната среда. Най-често срещаният метод за облагородяване е затрупване на сметищата с пръст и тяхното залесяване в последствие. Това не е особено екологично, но е най-лесният, евтин и бърз метод. Въпреки това, от всичките 116 нефункциониращи сметища има подадени молби за финансиране за рекултивирането на само 31 сметища. Това са само 26% от всички официални нефункциониращи сметища, въпреки че общините са длъжни да се справят с тях. Според репортаж на БТВ се наблюдава повишаване на отпадъците и площта на много нефункциониращи сметища в България, въпреки че те официално са обозначени като неизползваеми. Това води до множество рискове, един от които са и пожарите.
Поради случващото се в момента при старото сметище на Свищов, днес основна тема са пожарите и горенето на боклук. Боклукът е хетерогенен, често леснозапалим и токсичен. Гасенето на сметище е изключително трудна задача. Дори и огънят да не се вижда на повърхността, това не означава, че той не тлее във дълбочина. Това се случва и към момента в Свищов, където гори сметището, което официално не функционира от години, но въпреки това обемът му нараства. Пожарникарите се борят както с пламъците и огъня в дълбочина, така и с вредните емисии.
Към този момент няма опасност за населението на Свищов.
Генчо Генчев, кмет на град Свищов
Основно се акцентира на вредните емисии (фини прахови частици, азотен диоксид и др.) които се отделят при пожара и какви биха били последствията. Много малко медии и хора обръщат внимание на водите. В много случаи именно пожарникарите, при опита си да загасят пожара, изливат тонове вода и химикали. Точно тук трябва да се акцентира и това е основата на проблема. Вредните емисии във въздуха са моментно състояние, което трябва да се вземе под внимание, но замърсените води в почвата са друг вид проблем. Когато говорим за пожар в сметище, там се намират множество различни материали, чиито произход и състав е неясен. Отпадъците на старото сметище в Свищов са там от близо 30 години. Преди 30, 20 или дори 10 години са се използвали различни вещества за направата на определени продукти, които в днешни дни може да са забранени, обявени за токсични или чиято максимално допустима концентрация е намалена многократно. Мерките за изготвяне на сметище преди 30 години също са били различни от тези днес. Химикалите и водата, които пожарникарите използват при гасенето на пожара, в комбинация с токсичните съставки на някои от отпадъците, могат да доведат до дългосрочна екологична катастрофа. Разпространяването на вредните емисии във въздуха може да се замери и изчисли сравнително лесно. Анализът и транспортът на химикали с водата в почвата е сравнително по-труден. Лошата новина също така е, че към момента не знаем какво се намира в сметището в Свищов, понеже то официално е неизползваемо.
За подобен пример може да се даде пожарът в склад за химикали в Базел, Швейцария през ноември 1986 година. Големи количества химикали се вливат в река Рейн, заедно с водите, които пожарникарите изливат при гасенето на пожара. Това води до голяма екологична катастрофа, повишаване нивата на някои токсични субстанции, като живак и олово и пълното изчезване на определени видове риби и ракообразни по цялото продължение на реката в Германия.
По-важният въпрос днес не би трябвало да е: какво е замърсяването на въздуха, а до каква степен е замърсена подпочвената вода в облата на сметището и в каква посока би се разпространило евентуално замърсяване. Без да се правят теории на конспирацията е нужно да си зададем въпроса, дали водите и сместа за гасене на пожари, които пожарникарите изливат, може да стигне до Дунав? Какви биха били последствията тогава?