Традиция под микроскоп: мартеницата като отпадък
Може би сте чували най-различни истории, как се е появила мартеницата и какво символизира. Но, традициите, както и ежедневието ни, се менят. Докато преди мартениците са се правили от естествени материали (вълна), то днес (почти) всички са от изкуствен материал – пластмаса. Под това не се има предвид опаковката на мартеницата, както и манистата по нея. Нишките, приличащи на естествена вълна, са от синтетичен материал – полиестер или полиакрил. Полиакрилът, или на кратко акрил, е основния заместител на вълната. Ако погледнете етикета на новите ви плетени пуловери и шалове ще забележете надписа “акрил”. Полиестерът е другото име на PET (Polyethylenterephthalat). Откъде ви е познато? Всички пластмасови бутилки и опаковки със знак за рециклиране – 1 Вече все по-често се забелязват дрехи от рециклирани бутилки. 
Синтетичните влакна имат множество предимства в сравнение с естествената вълна. Синтетичните влакна са евтини за изработка, много устойчиви, могат да се боядисват лесно в различни цветове, като запазват цвета и гланца си много по-дълго от боядисаната вълна. Въпреки че много добре наподобяват вълнена прежда, мартениците всъщност е пластмаса. С годините по дърветата мартеницата се разпада и превръща в малки пластмасови нишки – микропластмаса. Така сред природата попадат милиони трудно забележими пластмасови влакна. А колкото по-малки са частиците, толкова повече организми могат да ги погълнат. Така тя попада в хранителната верига. Без да осъзнаваме замърсяваме със синтетичните влакна храната и водата, която консумираме.
Според плетката и вида пластмаса някои видове мартеници са много здрави. Връзвайки ги на дърво ограничаваме растежа му. Мартениците стават буквално част от дървото и като всеки външен фактор, те могат да окажат влияние върху здравето на дръвчето.
Не ви призовавам да не спазваме традициите. Напротив. Мартеницата е една хубава стара традиция, която трябва да опазим. Нека се стремим да избираме по-природосъобразни мартеници за обичаните от нас хора. Аз лично много обичам тази традиция. В годините, прекарани в Германия, постоянно подарявах и разказвах историята за мартеницата. В днешни дни не е нужно да връзваме мартеници по дърветата, да ги хвърлим в някоя река или да ги сложим под камък, само за да си пожелаем желание и да бъдем здрави. Нека да си пожелаем чиста природа. Запазете мартениците си вкъщи. Така ще им се радвате, ползвате и подарявате и през следващите години. 
Повече за микропластмасата може да научите от статията “Какво е микропластмаса и как да се откажем от нея“