Пластмасови торбички. Какви са ни алтернативите?

Пластмасовите, или както им казваме „найлонови“ торбички все още се ползват масово, въпреки че все по-често се акцентира на негативните им отличителни белези. Според някои често цитирани изследвания в световен мащаб се използват по един милион пластмасови торбички на минута. Средната годишна употреба в Европейския съюз възлиза на 100 пластмасови торбички на човек за година. При това различните държави рециклират различно количество пластмаса, като средно в Европейския съюз се рециклира всяка десета торбичка. С други думи, ако използвате 100 „найлонови“ торбички за година и живеете в България ще сте късметлия ако бъдат рециклирани 10 от тях. Знаем, че пластмасовите торбички са трудно разградими и указват влияние върху природата, но всъщност колко вредни са те за Земята? Какви са ни алтернативите и колко „безвредни“ са те?

За такова сравнение първо е нужен всеобщ индикатор. Например да погледнем жизнения цикъл (Life Cycle Analyse – LCA) на продуктите:

• Създаване на продукта – какви ресурси се използват, от къде се добиват те, как се обработват.
• Употреба – колко време е в употреба продукта, има ли алтернативни варианти.
• Изхвърляне – как се извозва продукта, превръща ли се в отпадък или може да се рециклира, до каква степен може да се рециклира, какво е влиянието върху природата при неправилно изхвърляне.

По тези три категории могат да се сравнят различните видове торбички на пазара.

Пластмасова торбичка – тя е трудно разградима и указва влияние върху определени видове организми. Според различните природни условия в които се намира разграждането и отнема от 100 до 500 години, при това може да се каже, че тя не се разгражда напълно, а по скоро става „невидима“ за човешкото око и в околната среда остават микрочастици. Според класацията на International Coastal Cleanup пластмасовата торбичка се нарежда на 5то място в световен мащаб на най-срещаните отпадъци, като само за 2016 година от бреговете на 112 държави са събрани 520 900 пластмасови торбички. Според информация на Евростат в Европейския съюз човек ползва средно по 100 торбички на година, като ние българите сме в горната част на класацията с 180 торбички на човек за година. Средностатистически всяка торбичка в Европа остава в употреба само 25 минути. След това бива изхвърлена. Като негативна точка може да се назове и употребата на изкопаеми органични ресурси (нефт) за създаването им.

Не всичко обаче е негативно. Пластмасовите торбички са непромокаеми и резистентни към много химикали. Могат да се произвеждат лесно в големи количества с изключително ниски разходи. При това както икономически погледнато (енергия, ресурси), така и от екологична гледна точка. Колкото и невероятно да звучи от към гледна точка на CO2 емисии те показват много ниски стойности за изработване. Преобразувано в CO2 емисии на торбичка от нова пластмаса се падат 120 грама.

Текстилна торбичка

Текстилните чантички най-често са създадени от памук. Това непосредствено означава големи количества вода. Факт е, че в териториите, на които се отглеждат значителни количества памук с глобално индустриално значение, водата не е в изобилие. Като цяло за чантичките за многократна употреба се използва много повече материал, което също е от значение в сравнение с торбичките за еднократна употреба. Производството на текстилни торбички е изключително неблагоприятно, погледнато от към CO2 емисии. Например създаването на една хартиена торбичка се равнява на 60 грама CO2, за една пластмасова торбичка от нова пластмаса това прави 120 грама CO2, а за една памучна торбичка за многократна употреба емисиите от въглероден диоксид се равняват на 1700 грама.

Поради многото ресурси, енергия и емисии една платнена чантичка става „зелена“ чак след 25-ата употреба! От гледна точка на гореспоменатите показатели това означава, че една текстилна торбичка е по-добра от пластмасова торбичка за еднократна употреба едва след 25-ото ползване. Като позитиви обаче могат да се назоват високия коефициент на многократна употреба и производството от възобновяем ресурси. Днес има много онлайн видеа, от които човек може да се научи как да си направи текстилна торбичка сам с подръчни материали. Като за мотивация може да се каже, че в този случай вашата торбичка ще е по-добра от екологична гледна точка, в сравнение с една пластмасова торбичка, още при първата употреба.

Хартиена торбичка

При производството на хартиени торбички също се използват много ресурси и енергия, като нужната енергия е два пъти повече в сравнение с тази за изготвяне на пластмасова торбичка за еднократна употреба от нова пластмаса. Използват се множество химикали за заздравяване на материала. Това води до големи емисии на азот и сериен двуокис. Дали една хартиена торбичка е екологична и по-добра от пластмасовата за еднократна употреба зависи от вида материал, който се използва (например рециклирана хартия) и от това какво се случва с нея след употребата и (повторно рециклиране, изгаряне или депониране). Все пак според Deutsche Umwelthilfe една хартиена торбичка става по-добра за природата едва след второто ползване, в сравнение с една пластмасова торбичка за еднократна употреба от нова пластмаса. За жалост, много малко от хартиените торбички се ползват повече от два пъти.

БИО-пластмасови торбички

Био звучи природосъобразно и създава усещането у човек, че върши нещо добро за природата. За жалост Био се тълкува по различен начин от икономиката. Като цяло има две различни дефиниции за Био-пластмаса. Според едната Био-пластмаси могат да се назоват всички пластмаси, които са създадени от възобновяеми ресурси. Например от захарна тръстика или царевица. При това пълното им разграждане не е от значение. Според другата Био-пластмаси са всички пластмаси, които могат да се компостират. Тук не е нужно да се използват само възобновяеми ресурси, тоест може да се ползва нефт за създаването им. Условието е за дванадесет седмици пластмасата да се разгради. Разграждането в този период от време също се тълкува по различен начин. Това не означава, че ако торбичката е изхвърлена в гората или морето тя ще изчезне за 12 седмици. Разграждането за това време е определено под строги индустриални условия. Нужни са минимум 65° C температура и 95% влажност. Поради тази причина Био-пластмасовите торбички най-често биват изгаряни с обикновената пластмаса.

Като негативни черти могат да се назоват високата употреба на енергия и ресурси за създаването на Био-пластмасата. Използват се големи аграрни площи за царевица или захарна тръстика, върху които се прилагат пестициди и хербициди. Ползват се големи количества вода. Тези аграрни площи биха послужили за създаването на хранителни продукти вместо за пластмаса. По тези показатели Био-пластмасата е с дори по-негативно влияние от обикновената пластмаса. Дали биопластмасата е добра алтернатива може да прочетете тук.

Пластмасови торбички за многократна употреба от рециклирана пластмаса
Тези торбички се разграничават в два основни вида. Единият е от рециклиран PET (Polyethylenterephthalat), например рециклирани пластмасови шишета. Другият е от Polyester. При изработката и на двата вида се използва минимум 80% рециклирана пластмаса. По този начин могат да се спестят до 45% CO2 емисии в сравнение с изработката им от нова пластмаса. Най-големият недостатък на тези торбички е високото количество необходима енергия за произвеждането им. Все пак те стават “по-екологични” от една пластмасова торбичка за еднократна употреба от нова пластмаса само след третото ползване!

Общо взето, може да се каже, че торбичките за многократна употреба са за предпочитане пред тези за еднократна употреба. Без значение дали са създадени от рециклирана пластмаса, нова пластмаса, памук или друг вид материал. Ако човек ползва една торбичка поне 50 пъти начина на производство остава на заден план. Тук обаче идва въпросът:

Готови ли сме да ползваме една торбичка минимум 50 пъти?!

Политиката също трябва да се намеси в решаването на този проблем. За жалост на европейско ниво няма конкретни указания за регулиране. Единствената регулация въведена от Европейския съюз е до 2025 всеки европеец да ползва по малко от 40 пластмасови торбички за еднократна употреба на година. За сравнение днес средностатистически всеки гражданин на Европейския съюз полза по 100 торбички на година. При това има големи различия между държавите. Ние българите сме в горната част на класацията с 181 торбички на човек за година. Всяка държава решава сама за себе си как ще достигне нормата от 40 броя на човек/година. Сигурно е, че трябва да се предприемат действия, в противен случай ще бъдат възложени санкции на определените държави. Някои от членките вече са започнали този процес. Франция забрани пластмасовите торбички за еднократна употреба, а най-голям е прогреса на Ирландия. През 2002 се налага данък от 44 цента на торбичка. От 2002 до 2010 консумацията на „найлонови“ торбички спада драстично. От 328 торбички за еднократна употреба на човек за година през 2002 на 18 торбички на човек за година през 2010, като Ирландия става водач в класацията на Европейския съюз за най-малко употребявани пластмасови торбички за еднократна употреба на глава от населението. Страната може да се ползва за добър пример, а цената е от основно значение при избора. Ако торбичките за еднократна употреба са приблизително толкова скъпи, колкото чантичките за многократна употреба то консумацията би се променила драстично! Важно е да се отбележи, че цената на торбичките за многократна употреба също не трябва да е много ниска. В противен случай ще се получи нежелан ефект и ще се купуват повече торбички за многократна употреба.

Като за финал:

Ако искате да имате една хубава, удобна и сравнително природосъобразна торбичка, най-добрият вариант е полиестерната торбичка от рециклирана пластмаса. Сравнително евтина е. Може да се намери на цена от 1-2 лева в различните супермаркети. Тежи само няколко грама и се сгъва до размера на пакетче за носни кърпички, като по този начин може да се прибере навсякъде. Издържа тежест от минимум 10кг. Само след третото ползване става по-добра в сравнение с една пластмасова торбичка за еднократна употреба и от екологична гледна точка е най-добрия вариант сред торбичките за пренасяне на покупките от магазина до вкъщи.

16.02.2018