7 въпроса и отговора за пластмасата в моретата и океаните

1. Какви видове пластмасови отпадъци има в морето?

Може да се каже, че в моретата и океаните се срещат всички видове пластмасови отпадъци, които хората ползваме в ежедневието си. От фасове, пластмасови торбички, шишета, бъркалки, сламки та чак до гуми за коли или пък капак за тоалетна. Най-често срещани са опаковки и други видове пластмаси, чиято плътност е малка и поради това се задържат на водната повърхност или във „водния стълб“. Това често са материали от полиетилен, като например „найлоновите торбички“. Други видове пластмаси, като PVC (Polyvinylchlorid), PET (Polyethylenterephthalat) или Polycarbonate, имат по-голяма плътност от морската вода и се озовават директно на морското дъно (изключение правят продукти, които съдиржат въздъх – например шишета за вода). Поради това, че по-гомята част се озовават на морското дъно, ние виждаме само една част от отпадъците, които се намират в Световния океан. Въпреки това тази част не е никак малка.

Пластмасите, повлияни от природните условие, се разпадат с времето на все по-малки частици както почти всичко на нашата планета. Това разпадане обаче не трябва да се бърка с изчезване. Тези частици остават в океаните доста дълго време, независимо колко са големи. За да бъдат по-добре анализирани учените класифицират пластмасите в следните категории.

– Макропластмаса – по-големи частици от 25м
– Мезопластмаса – частици между 5 и 25мм
– Микропластмаса (голяма) – частици между 1 и 5мм
– Микропластмаса (малка) – частици по-малки от 1мм

2. От къде идва всичката тази пластмаса?

Пластмасовите изделия са сравнително нов индустриален продукт. Първите от тях идват на пазара в по-голям мащаб за пръв път през 50те години на 20ти век. От тогава тази индустрия не спира да покорява нови върхове. От 1970 до 2013 продукцията се е покачила с 620 процента. Следователно е лесно да се стигне до заключението, че и пластмасовите отпадъци в морето са се увеличили. При това в много научни публикации се споменава, че 80% от отпадъците, които се намират в морето идват от сушата и само 20% биват изхвърлени директно в морето (от кораби (риболовни, транспортни и др.) или аквакултури). Това са средностатистически данни. Колкото до това, коя държава колко отпадъци изхвърля в морето зависи много от това, до каква степен е развито сметосъбирането и рециклирането. Зле развити в тази област са гъстонаселени държави като Китай и страните от югоизточна Азия. Това не трябва да ни утешава и не трябва да си мислим, че при нас всичко е наред.

България е на едно от последните места по рециклиране на отпадъците, както се вижда на картата. Близо 80% от отпадъците ни се струпват в сметища, като при достигне максимума на сметището, тези отпадъци биват “погребани” под земята. След време нашите деца ще виждат само един хълм, на който ще си играят без да знаят какво е имало или още има отдолу, без значение колко токсично е то. Всъщност нямаме много голям избор. Другата алтернатива е да ги изгаряме (с цел добив на енергия). Тоест или ще погребем пластмасите за бъдещи поколения, или ще ги изгаряме и ще си дишаме фините прахови частици на момента. Рециклирането, за жалост, все още не е алтернатива, която може да се приложи при 100% от отпадъците (всъщност не може да се приложи даже и при 50% от отпадъците, но за това е друга тема).

3. Колко пластмаса има в морето?

Количеството пластмаса в морето е трудно да се изчисли по различни причини. Голям проблем се оказва големият обект на проучване. Учените изследват само определени точки, пунктуално, на базата на които се правят мащабни заключения с множество променливи. Към тези заключения се прибавят предположения от вида, колко отпадъци попадат в световния океан чрез реките или колко отпадъци има на морското дъно. Също се изчисляват отпадъците от кораби или от брега (например туристи). Понеже микропластмасата е сравнително нов феномен, все още е неясно нейното количество, което също трябва да се добави към общия брой пластмасови отпадъци. Все пак най-често цитираните количества са между 4,8 и 12,7 милиона тона, които попадат годишно, само от сушата в Световния океан.

4. Какво става с пластмасата, която попадне в морето?

Както вече споменах, една голяма част потъва на дъното на океана, което прави изследванията доста трудни и скъпи. Друга част остава на повърхността, където бива буквално раздробена от природните условия. Някои от новосъздадените пластмасови частици потъват, други остават на повърхността или във „водния стълб“ като образуват „големи океански сметища“ (Garbage Patches). Това са големи акумулирани количества отпадъци в зони със слаби течения. Има ги на множество места, като може би най-известното от тях е „голямото тихоокеанско сметище“. Често се споменават различни размери и се цитира, че “Голямото тихоокеанско сметище” е с “пластмасов остров” с размерите на Централна Европа. Такива цитати трябва да възприемаме критично. Размерите са големи, но това не означава, че площ с размерите на Европа е покрила дадена част от Световния океан с пластмаса. Понятието “пластмасови острови” е по-скоро плод на медиите, които изкривяват представата на хората. Под това понятие учените описват значителна концентрация на пластмаса, като една от най-високите измерени е 300 000 пластмасови частици за км2 (Ryan 2015). Как пластмасовите частици попадат в тези “океански сметища” може да видите на симулация, направена от НАСА.

5. Откъде идва микропластмасата?

Микропластмасата бива създадена по два основни начина – индустриално и по естествен път.

Или по друг начин казано тя е първична и вторична. Първичната микропластмаса е създадена индустриално за различни цели. От гранули, например за изкуствени игрища по футбол, до пълнеж за крем за лице „Тийнейджър лов“ или паста за зъби. При това микропластмасата не е само в един или два продукта, а в множество продукти, произвеждани от предприятия с големи имена, като Nivea, Schwarzkopf, Dove, Palmolive, Colgate и др. Най-често премиерната пластмаса служи като основен продукт за направата на множество пластмасови изделия. Често се среща по плажовете във формата на хубави кръгли топченца с различен цвят (най-често черни или сиви).

Вторичната микропластмаса бива създадена по естествен път, чрез раздробяване на по-големите пластмасови частици или отделяне на фрагменти от тях. За пример може да дадем дрехите от Polyester, Elastan или Polyamidе. Чрез прането, сушенето (в сушилня) или дори носенето на такива дрехи се отделят микроскопични нишки от изкуствен материал, които биват транспортирани чрез вятъра или реките, докато попаднат в океаните и моретата. Те са толкова миниатюрни, че de facto няма пречиствателна станция, която да ги спре по пътя им.

6. До какви последствия води пластмасата в океаните?

Екологични последствия:

Пластмасата се среща в многообразни размери, което засилва влиянието и върху фауната многократно. Микропластмасата например се среща в „нанометър“ размери. От това може да се заключи, че тя е много по-разпространена в хранителната (ни) верига отколкото предполагаме. Колкото по-малки са частиците пластмаса, толкова повече организми съществуват, които могат да я погълнат, било то съзнателно или не.

Всеки може да се досети какъв е пътя от зоопланктона през различните видове морски създания (риби, скариди, миди и др.) та чак до нас. Според някои учени повишени количества микропластмаса в различни видове миди влияе силно на репродуктивността и продължителността им на живот. Какви биха могли да са последствията по хранителната верига все още е неясно. Различни химически вещества в пластмасата като Бисфенол А или някои пластификатори водят както до хормонални проблеми, така и до проблеми с плодовитостта при множество организми, а може би и при хората (повече тук).

Изследвания показват също така, че 90% от морските птици са поглъщали пластмаса или тяхното здраве е било пряко застрашено от пластмаси (например чрез оплитане). Различни видове птици са по различен начин застрашени. Полярният буревестник например е изключително повлиян от замърсяването на океаните. Едно ирландско изследване показва, че 93% от този вид птици имат наличие на пластмаси в стомасите. Още по притеснително е, че се срещат гнезда направени от пластмасови фрагменти, например корда или части от рибарски мрежи. Така новоизлюпените буревестници поглъщат или често се оплитат и задушават в тези пластмасови частици. Този феномен се наблюдава често на остров Хелголанд в Германия.

Поглъщането на пластмаса при птиците се влияе и от други фактори, например възраст на птицата или вида на пластмасата (цвят, големина). Младите птици експериментират и са неопитни, което води до поглъщане на пластмаси заедно с плячката. Често младите птици биват захранвани от възрастните с хранителна смес съдържаща пластмаса. Пластмасата бива поглъщана несъзнателно, когато има цвета, големината и мириса на обичайната плячка (Kühn et al. 2015). Поглъщането на пластмаса влияе върху апетита и централната нервна система на птиците, което може да доведе до дехидратация, намаляване на теглото, запушване или увреждане на червата (Azzarello / Vleet 1987).

Икономически последствия:

Големите количества отпадъци имат не само влияние върху природата, но и върху икономиката. От голяма полза за общините, а и за държавите като цяло, е отпадъците да бъдат събирани разделно и употребявани повторно под една или друга форма. Туризмът е отрасъл, който генерира множество отпадъци, но и множество приходи. Чистотата на плажа може да доведе до смяна на дестинацията, което от своя страна води до загуби в туристическия бранш. При проучване на Brouwer et al. са попитани 301 човека за чистотата на плажовете в Бургас и във Варна. Две-трети от хората класифицирали плажовете като „сравнително чисти“, но 95% от хората отговарят, че ако плажната ивица стане по-замърсена ще сменят дестинацията.

Почистването на плажовете е скъпоструващо, като за това трябва да се плащат разноските по организацията, сметосъбирането, извозването и изхвърлянето на отпадъците. Колко скъпоструващо е почистването на един плаж зависят от различни фактори. Видът седимент е един от основните компоненти. Пясъчни плажни ивици могат да се почистват с помощта на машини, докато при каменистите плажове и плажове с дюни това е невъзможно. Според Acoleyen et al. разноските за почистването на един километър плаж (пясък) за период от една година в Европейския съюз възлизат на 8.171 евро. Ако приемем, че всички плажове в Европейския съюз, които са с обща дължина от 50.600 км, се почистват редовно то разноските по почистване възлизат на 413,47 милиона евро за година (Acoleyen et al. 2014).

7. Какво можем да направим срещу замърсяването на океаните и моретата?

Ако искаме да променим дадено нещо, би следвало първо промяната за започне от нас самите. Ясно е, че свят без пластмаса в 21 век е невъзможен. Пластмасата има своята добра страна. Положителни примери има в медицината или в индустрията, където заменя ценни ресурси. Било то за зъбна протеза, през системи та чак до колата която караме, която е значително по-лека и изразходва по-малко гориво заради пластмасовите компоненти. Това обаче не трябва да ни обърква и променя фокуса на проблема. Огромна част от отпадъците в океаните са с изключително ниско полезно действие. Като под ниско полезно действие се има в предвид продължителността им на употреба.

Например сламки, клечки за уши, остатъци от близалки, балони, пластмасови прибори за хранене, мокри кърпички, фасове и др. се използват на 99% само веднъж и за кратко време, но остават в околната среда с години. Също така се срещат и множество опаковки, торбички или пък пластмасови шишета. Може би най-доброто решение е да променим консумацията си, като започнем от най-простите неща. Например: носим си торбичка за пазаруване, не купуваме продукти, които са многократно опаковани, не взимаме козметика с микропластмаса, използваме алтернативни продукти на пластмасовите стоки с ниско полезно действие.

Промяна в индустрията също е от ключова роля, ако желаем дългосрочни промени. Често се говори за био-пластмаса. Тя се прави от възобновяеми източници, например зърнени култури или картофи, но често за направата също се използват невъзобновяеми ресурси, като например нефт. Като добавим, че се нужни големи площи земя, за засаждане на необходимите продуктите, че често след разграждането на био-пластмасата остават миниатюрни трудноразградими частици, то позитивния ефект се намалява до минимум. Дали био-пластмасата в наши дни е добра алтернатива може да прочетете тук.

Изключително важно е и възпитанието. Родителите трябва да покажат на децата си, че ресурсите не са безкрайни и употребата им трябва да е с мярка. Трябва да се гледа глобално на определени проблеми. Не е правилно да се разсъждава „Аз не мога да променя всичко“, “в Азия замърсяват океаните с пластмаса, ние европейците сме по-отговорни” или пък „Те правят така, а аз съм само една малка част от масата и моите действия не са от основно значение“.

Добре е да гледам позитивно на кампании за почистване. Тези събития подтикват едно природосъобразно мислене и имат биха оказали полезно образователно въздействие, както при деца, така е при възрастни.