Ефектът на стотната маймуна | Добрият пример: това си ти!
Със сигурност сте чували за ефекта на доминото или ефекта на пеперудата. Става въпрос за това, как едно наше действие може да отключи редица последващи събития. Ефектът на стотната маймуна е подобен и се базира на реални научни данни. Представлява голям интерес в научните среди в сфери като зоология, психология на животните и дори се дава често за пример в антропологията: Как функционира едно общество и как се създава групов интелект.
Ето и историята:
През 1952 година японски учени се отправили към остров Кошима, за да изследват дивата фауна. Там заварили популация от диви японски макаци (Macaca fuscata). Това не било кратко проучване, а наблюдаване на популацията в дълъг период от време. Как те общуват, как се държат една към друга и как функционират като общност. За целта всяка маймуна получила име, a данните за нея били описвани в съответния протокол.
Учените оставяли сладки картофи на пясъка и маймуните се хранели с тях. През септември 1953 година забелязали нещо необичайно. 18 месечна женска на име Аймо миела всеки сладък картоф в морето преди да го изяде. Тя махала пясъка и други полепнали мръсотии, докато останалите маймуни просто изяждали сладките картофи. До 1954 година учените установили, че Аймо е предала този навик на три други маймуни. До 1958 година вече цели 18 макака миели картофите, преди да ги изядат. Интересното в случая било, че този навик се предавал по-бързо сред младите, докато възрастните трудно го възприемали.
През август 1962 година вече 36 от всички 49 маймуни миели сладките картофи преди да ги изядат. Само 13 маймуни не възприели този навик. 11 от тях били над 12 годишна възраст. Сред тях била и възрастната Нами. Двата млади макака, които не възприели този навик били нейно потомство. След смъртта на Нами навика се възприел от цялата популация. Има теория, според която именно маймуните от остров Кошима са предали навика на макаците от съседните острови и в частност Такасакияма.
Стотната маймуна
Всъщност прословутата стотна маймуна никога не е съществувала на остров Кошима. Популацията е била от 49 японски макака, но изследването се е превърнало в нарицателно за колективна интелигентност. Резултатите често се дават за пример, как функционира едно общество. След като и стотната маймуна усвои даден навик или бъде заменена от млад индивид – 100% от популацията просперира.
Добрият пример: това си ти!
Изборът за нашите действия зависи единствено от нас самите, но трябва да сме наясно, че те могат да окажат влияние върху околните. Ще цитирам едно изказване на един от любимите ми учени:
Много от нас си казват „какво бих могъл да направя, та аз съм само един човек“, но историята показва, че всички добри или лиши неща са се случили, защото някой, някъде прави нещо!
Силвия Ърл
Ако имате някаква идея, кауза или мечта. Просто направете нужното тя да се случи. Правете го без да се притеснявате от мнението на околните. Гарантирам ви, че ще свикнат с вашите ценности и е много вероятно да им повлияете с вашия пример.
При мен бяха нужни няколко години, но се получи. В началото не обръщаха внимание на това, което правя. В последствие започнаха да се шегуват, когато се появявах с чувал пълен с боклуци от плажа. След година това се промени. Започнаха да се срещат все повече хора, които се възхищаваха на това, което правя. Четири години след първия събран чувал и създаването на LessPlastic Bulgaria каузата има около 12 000 последователи във фейсбук, 4 000 в инстаграм, а най-мотивиращото е, че близо 1 500 човека сме в групата „всички ние заедно“, където споделяме информация, организираме почиствания и участваме в интересни събития.
Вярвам, че ще достигнем „стотната маймуна“.