За или Против депозитна система за опаковки в България

За разлика от опаковките за многократна употреба (стъкло), опаковките за еднократна употреба биват изхвърляни и се превръщат в отпадък. С новите мерки на ЕС за ограничаване на пластмасови отпадъци, до 2029 година трябва да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки. До 2025 година 25% от материала, използван за направата на пластмасова бутилка, трябва да е от рециклирана пластмаса. До 2030 година този процент трябва да се повиши на 30% (2). Депозитна система за опаковки за еднократна употреба е реално решение за достигане на тези стойности. Но, дали не сме закъснели с въвеждането на депозитна система? Дали това въобще е възможно в България и би ли функционирала така, както си представяме?

Депозитната система допринася за намаляване на общото количество отпадъци! В дни, в които се чудим дали да изгорим или депонираме отпадъците си, защото са прекалено много, това е важна стъпка в правилната посока. Кратко пояснение: с влизането на България в ЕС в много областни градове и общини се инвестира в изграждането на нови депа за отпадъци. Използването на тези депа, по проект, е с продължителност над 15 години. Много от тях трябва да се използват до 2030 година, но капацитетът им вече е запълнен.

Всъщност депозитна система за опаковки в България съществува. Стъклените бутилки са вид опаковка и (някои от тях) са част от депозитна система за опаковки за многократна употреба, която функционира от години. Трябва да се подчертае, че тази система е доброволна и се прилага доброволно от дистрибутори и производители. Суровината е от основно значение. Ако материалът е лесен за събиране, рециклиране и носи добра стойност, то той се преизползва. И все пак, икономическият растеж е възможен чрез адаптиране към новостите на пазара и утвърждаване сред конкуренцията. След като конкурентите използват нов, по-евтин и лесен за употреба материал (пластмаса), ти трябва да се приспособиш, за да продължиш да съществуваш.

На долната карта се виждат държавите, които вече са въвели депозитна система за опаковки за еднократна употреба или предстои да въведат такава. Както се вижда, България е маркирана в сиво. При това не защото няма данни. През 2012 година бе публикуван подробен доклад с над 200 страници за възможността за въвеждане на депозитна система в България. Крайното заключение е, че “екипът изготвил проучването не подкрепя нейното прилагане в краткосрочен аспект“.

Пречки при въвеждането на депозитна система за опаковки за еднократна употреба:

Свободна търговия на стоки в ЕС. Въвеждането на депозитна система най-често се въвежда с баркод и символ, които са на опаковката на продукта и показват, че той е част от депозитна система. Различните / допълнителните изисквания за опаковка може да принудят производителите да създават строго определена опаковка за дадена страна. Това може да бъде определено като „пречка пред търговията в ЕС“, но същевременно може да бъде контрааргументирано като мярка за опазване на околната среда и мярка за повишаване нивата на рециклиране. Законодателството на ЕС позволява въвеждането на регулации в свободния транспорт на стоки и услуги, ако това е с цел опазване на природата.

Административни и инфраструктурни проблеми.
В по-големите населени места събирането на депозитни опаковки ще се регулира предимно с машини. Очаква се да има 314 центъра за броене и рециклиране, като те ще бъдат разпределени в населени места с над 3000 жители.

Според доклада, за изграждането на един център за събиране на опаковки за еднократна употреба, като част от депозитна система, са нужни 85 хиляди лева. Нужната инфраструктура е свързана с големи разходи. Въпреки това, една трета от българите ще трябва да полагат допълнителни усилия, за да получат депозитите си обратно. Около 30% от населението на България живее в населени места с население под 3000 жители. Те ще трябва да пътуват до най-близкия център за предаване на депозитни опаковки или да ги предават при търговеца на дребно в населеното място.

Това води със себе си последващ проблем за търговците на дребно. Търговците на дребно ще трябва да събират опаковките в магазините си. Ако отидем до кварталния магазин на ъгъла, то той трябва да приеме нашата опаковка и да ни върне депозита (от себе си). Търговецът трябва безопасно да съхрани опаковките (трябва да има пространство, което да е достатъчно голямо и стерилно – опаковките се връщат с най-различни течност. Трябва да внимава да не повреди опаковките, за да може да получи депозита, който е върнал на нас, обратно.) Търговецът на дребно или външна фирма трябва (безопасно) да извози опаковките до областния град, където се намира центъра за броене и рециклиране. След преброяване на върнатите опаковки, търговецът на дребно получава фактура и депозитите си обратно. Като проблем може да се окаже срокът за възстановяване на депозита, след предаване на опаковките в областния център. За малките населени места, където често се пазарува „на списък“ и хората се изплащат в определен момент, това може допълнително да затрудни търговците на дребно. Освен това, чисто хипотетично, 100 пластмасови бутилки биха стрували 20лв. Дали се очаква кражба на пластмасови бутилки и кенчета от различни хранилища / складове?

Етични проблеми: Като аргумент за проблеми с функционалността на депозитна система в България се приема, че навиците на населението са се нагодили към еднократната употреба. Повечето от задължителните депозитни системи в други държави са въведени, когато многократните опаковки все още са масово разпространени в търговията на дребно. Това предполага, че потребителите все още не са загубили навика да връщат празните опаковки от напитки в магазина, а търговците на дребно разполагат със съоръжения и площи да ги приемат обратно.

Технологични проблеми: Необходими са строги изисквания за автоматите за предаване на използвани опаковки. Поради факта, че всяка една бележка е равностойна на определена сума, е необходимо машините да са сертифицирани, вписани в база данни и постоянно следени за манипулации. Опаковките, сканирани от машините, трябва да се изключват от системата, за да не се сканира една опаковка многократно (злоупотреба от персонала или износ на вече събрани опаковки от предприятия за рециклиране). Системата трябва ясно да разпознава, кои опаковки са част от депозитната система и кои не. Разбира се, нужен е и централен орган, който да следи за злоупотреби и недостатъци на депозитната система.

За да се избегне преминаването от един опаковъчен материал към друг, поради въведената депозитна система, то следва тя да обхваща основните опаковъчни материали – пластмаса, стъкло, метал (алуминий) и хартия (картон). Депозитните системи в повечето страни обхващат само пластмаса, стъкло и алуминий, като хартиените опаковки не са част от системата. Включването на опаковки от хартия в депозитната система „би завишило драстично нивата на рециклирана хартия в България“ (1). Проблемът е, че хартиените / картонените опаковки (познати и като Тетра Пак) са правоъгълни, а машините работят с цилиндрични опаковки (бутилки и кенове), като ги завъртат автоматично, за да бъде сканиран кода за депозит. Допълнителен проблем представлява и хетерогенния материал на опаковката. Картонените опаковки за напитки са направени от няколко вида материал (хартия/картон, пластмасов слой (фолио) и алуминиев слой (фолио), за да може кутията да съхрани продукта безопасно и да не се повреди. Тези кутии могат да се рециклират! Просто предприятията за рециклиране трябва да имат нужната техника, което е свързано с потенциална инвестиция и разход от тяхна страна.

И тук идваме до една водеща част. Мнението на фирмите за рециклиране в България. Защо фирмите за рециклиране на отпадъци в България са против въвеждането на депозитна система за еднократни опаковки?

Въпреки че често виждаме изхвърлени пластмасови бутилки сред природата, то те са сред най-добре рециклираните видове пластмаса. Рециклираната пластмаса, с която търгуват предприятията за оползотворяване на отпадъци, е съставена предимно от PE, PP и PET. Чиста суровина от рециклиран PET (полиетилен терефталат – основен материал за направата на пластмасовите бутилки) върви на пазара около 400 евро за тон. Според това, кой ще отговаря за оползотворяването на PET-бутилките от депозитната система, някои предприятия може да загубят много пари. Разбира се, други могат да спечелят много. Ако са склонни да инвестират в системата. Това е вторият проблем. По последни данни, в България оперират 4 различни фирми за разделно събиране на отпадъци, които са се концентрирали в дадени области (нещо като доставчиците на ток). Всяка от тях „инвестира“ в дадената област и има сигурни приходи. Въпреки че са конкурентни фирми, те често си кооперират в преговори с държавата. Например, при изготвяне на доклада за въвеждане на депозитна система за опаковки, всички фирми са против въвеждането на такава система.

Как би изглеждала една депозитна система в България и кои опаковки включва?

Според доклада от 2012: Системата е заимствана до голяма степен от системата в Германия. Долуспоменатите данни се отнасят и за Германия. Депозитната система за опаковки за еднократна употреба в България трябва да е задължителна. Със специално изготвена наредба ще бъде наложен депозит на определени опаковки в размер от 0,20 лв. Той важи за опаковки за еднократна употреба с вместимост от 0,1 л. до 3 л. без значение от материала (пластмаса (PET), метал (алуминий) и стъкло).

Такива опаковки са от: бира, минерална вода, газирани и безалкохолни напитки, смесени напитки, съдържащи алкохол.

Изключват се: сокове, нектари, млечни напитки и мляко, диетични напитки, напитки за бебета, вино и спиртни напитки. Защо това е така? – Млякото, в много страни, се смята за важен хранителен продукт и оскъпяването му с депозитна система е неприемливо и неетично. Освен това млякото рядко се консумира „на крак“. Поради това се предполага, че опаковките не се изхвърлят неправилно, а се събират в домакинствата. Това важи и за останалите млечни продукти, както и за сокове, нектари и напитки за бебета. Вино, спиртни напитки, олио и оцет могат да окажат влияние върху пластмасовата бутилка, да понижат качеството на пластмасата и да затруднят рециклирането.

За да се намали натискът върху рециклирането и да могат производителите да продължат да са конкурентноспособни на пазара, в Германия пускат пластмасови бутилки за многократна употреба. Техният депозит е 0,15 цента. Трябва да признаем, че пластмасовите бутилки имат множество предимства – по-леки при транспорт, не се чупят и са безопасни. Това спестява продукт (при евентуално счупване / повреждане на опаковката) и разходи/гориво/вредни емисии за транспорт. Пластмасовите бутилки за многократна употреба са от много по-плътна пластмаса и са много по-здрави. Те се събират, стерилизират се и се пълнят отново от производителите на продукта (най-често това са бутилки от кола, фанта, спрайт и т.н.). Така се спестяват разходи по рециклиране. Пластмасовите бутилки за многократна употреба се рециклират при повреда или след определен брой ползвания. Това се предвижда и в България.

Крайните потребители ще имат възможността да връщат употребените депозитни опаковки на гишета за ръчна обработка или чрез машини. В зависимост от обекта, потребителите ще получават депозита си кеш или под формата на ваучер, чиято стойност също могат да получат на касата. Всички търговци (търговци на дребно и на едро) ще бъдат задължени да приемат опаковки от потребителите и да възстановяват заплатения от тях депозит. Търговците ще предават събраните опаковки от потребителите на пунктове / центрове за рециклиране и ще им бъде възстановен депозита. В съответните пунктове опаковките ще бъдат сортирани, преизползвани или рециклирани.

Let’s talk about money..

За въвеждането на депозитна система за опаковки за еднократна употреба в България са нужни 130 млн. лв. първоначална инвестиция и в последствие близо 30 млн. лв. за поддържане на системата. Тези разходи могат да бъдат компенсирани по много различни начини. Свидетели сме на огромно замърсяване с отпадъци за еднократна употреба, като държавата отпусна близо четвърт милион за почистването само на един водоем, след значителното замърсяване с отпадъци, в началото на 2021 година.

Ако бяхме въвели депозитна система за опаковки през 2013 година, то днес (2021 година) щяхме да събираме и рециклираме 92% от пуснатите на пазара PET бутилки (1,04 млрд. бутилки). Спокойно можем да покрием изискванията на ЕС (90% рециклиране на PET бутилки). Бихме постигнали подобни отлични резултати за рециклиране и при алуминиеви кенове (77 млн. кена / 92% от тях рециклирани) и стъклени бутилки (80 млн. стъклени бутилки / 92% рециклирани). Приходите от продажбата на суровина: за пластмаса 16 млн. лв. за година, стъкло 1,7 млн. лв. за година, алуминий 2,3 млн. лв. за година. Очаква се средният годишен приход от суровините да възлиза на около 20 млн. лв. а от непотърсени депозити около 11 млн. лв. Освен тези приходи трябва да се отбележи и спестяване на разходи! Разходи по депониране на отпадък и разходи за природата. Рециклирането на гореспоменатите количества спестява 35 750 тона CO2 еквивалентни емисии. Което, икономически погледнато, са 1,8 млн. лв. при цена за тон CO2 от 25 евро. Може би ще сте прави, че спестяването на разход, не е приход. Но опазването на природата чиста е приход. Приход и дълг към бъдещите поколения. И бъдещите граждани на тази страна.

Разбира се, че въвеждането на депозитна система е свързано с множество трудности, но трябва да се научим да носим отговорност и да действаме. Да действаме, без значение, дали резултати в началото са задоволителни и колко средства и усилия би ни коствало. Един процес може да бъде подобрен с времето, но липсата на действия и отлагане във времето би довело все по-често до подобни гледки.

Източник (1) – “Проучване на възможности за въвеждане на депозитни системи и системи за обратно връщане на определени видове опаковки и отпадъци от опаковки в Република България” / ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД / 2012
Източник (2) – Ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в ЕС