Чистата Коледа – кампания за почистване на плажове

18.12.202229.12.2025 LessPlastic Bulgaria

Post Views: 658

“Чистата Коледа” е доброволческа кампания за почистване на черноморските плажове. Кампанията стартира през 2018 година от LessPlastic Bulgaria на плаж Аркутино, като некомерсиална гражданска инициатива насочена към обществото и морето. В периода 2019 – 2025 година кампанията “Чистата Коледа” се реализира в партньорство със сърф училище Akasha и инициативата им WIND2WIN.

Чистата Коледа се превърна в една от любимите граждански коледни кампании в България с фокус опазване на околната среда. Тя обединява усилията на десетки малки и големи доброволци от цялата страна. Инициативата насочва общественото внимание върху проблемите със замърсяването на Черно Море през есенно-зимния период. Всяка година между Коледа и Нова година доброволците, които имат отношение към морето и неговото опазване, събират отпадъци с приблизително тегло около половин тон. До момента в резултат на почистванията са събрани над 4370 кг пластмасови отпадъци, а участие са взели над 500 доброволци от цяла България.

Почистени плажове

576

Доброволци

4375

Събрани отпадъци (кг)

Идеята на “Чистата Коледа” е да мотивира повече хора в България да дадат своя коледен подарък на природата – чрез почистване на красиви диви плажове. Проблемът със замърсяването на морето е актуална тема не само през лятото. Трябва да е грижим за плажовете в страната през цялата година. Акции по почистване имат не само санитарно значение, но и образователно. От една страна, събраните отпадъци от брега няма да попаднат отново в морето или да се разпаднат под формата на микропластмаса. От друга, подобни кампании обединяват и мотивират хората да са по-отговорни спрямо природата. Чистотата на морето е свързана пряко с нашето здраве и това на нашите близки.

Данни за актуалното състояние на Черно Море и ефектите от замърсяването с пластмаса

Освен че е полезно за природата и забавно, събитието “Чистата Коледа” има и много важна комуникационна мисия. Според мониторинга за морски отпадъци на Института по биоразнообразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН през зимата по българските плажове се срещат голям брой отпадъци. Силното вълнение, вятърът, морските течения и локацията на плажа са водещи фактори при замърсяването. Според ИБЕИ-БАН през последните седмици на година на плаж Аркутино може да открием 289 отпадъка за 100м от плажа, на плаж Алепу – 188 отпадъка / 100м, а на плаж Златна рибка – 110 отпадъка за 100м от плажната ивица.

Съчетаваме нашите почиствания с мониторинг на плажа. Това е важно, за да разберем вида и произхода на отпадъците. Само с достатъчно налични данни институциите на национално и европейско ниво могат да предприемат нужните мерки. През 2021 г. за 100м от плаж Аркутино можеха да се преброят 297 отпадъка. През 2022 г. на същите 100м от плажа имаше 224 отпадъка, а през 2023 г. – 175 отпадъка. Между 10-15% от отпадъците не са от България (прочети още за отпадъците с чуждестранен произход). Те са попаднали на плажа чрез морските течения или от корабоплаването. В долните графики можете да видите вида на отпадъците на плаж Аркутино.

Фасовете са едни от най-често срещаните отпадъци по плажовете в България и по света. Филтърът е съставен от пластмаса – целулозен ацетат. Едва 13% от пушачите знаят този факт. Разграждането на един фас в околната среда варира между 3 и 15 години, според мястото, на което попадне и условията, които му влияят. Според проучване, един на всеки четирима пушачи хвърля угарката си на земята, защото смята, “че това е нормален начин за изхвърлянето им”. 75% от пълнолетните пушачи мислят, че фасовете са направени от памук и хартия и изхвърлянето им в околната среда не оказва влияние. Заедно с деца от СОУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Созопол през октомври 2023 събрахме 1206 фаса за 200 метра от дължината на плаж Харманите в Созопол. Разпределено по площта на плажа, на всяка трета крачка се открива по един фас, забит в пясъка.

Колкото и дълготрайна да изглежда пластмасата, на горните графики се вижда, че фрагментите са доста често срещани. Това са пластмасови обекти, които са се разпаднали на по-малки парчета. Поради силния вятър и вълнение през зимата отпадъците по плажовете могат да попаднат отново в морето или да заседнат между дюните, където под метеорологичние условия се разпадат на все по-малки пластмасови частици. Когато са с размер под 5мм тези частици се наричат микропластмаса. Според прочуване на ИБЕИ-БАН, в което участваме, в един килограм пясък от плаж Златна рибка край Созопол могат да се открият 726 пластмасови частици с размер по-малък от 5 мм (прочети още).

Друго проучване на учени от Института по океанология към БАН показва, че делфините в Черно море поглъщат пластмасови отпадъци. Учените от Варна изследват стомасите на 31 мъртви делфина – афала (Tursiops truncatus) и муткур (Phocoenaphocoena). В стомасите на 26 от тях (83,87%) са открити пластмасови фрагменти. Размерът на пластмасовите фрагменти варира между 1μm – 25mm. Общото количество на погълнатите пластмасови частици от всички индивиди възлиза на 197 фрагмента. Средният брой погълнати пластмасови частици е 6,35 парченца за делфин.

Не само морските организми са повлияни от микропластмасата. Вече са известни редица проучвания, които доказват наличие на микропластмаса в кръвта, белите дробове, плацентата и изпражненията при хората.

Добрият пример: това си ти!

Силно вярваме, че добрият пример зависи от всеки един от нас. Със сигурност сте чували за ефекта на доминото или ефекта на пеперудата. Става въпрос за това, как едно наше действие може да отключи редица последващи събития. Ефектът на стотната маймуна е подобен и се базира на реални научни данни. Включи се и заедно ще направим промяната. Очакваме те на Чистата Коледа!